Не, не е есе. Няма да описвам нищо повече от обикновено човешко слабоволие и недомисъл.

Какво бе изумлението ми днес да прочета една електронна статия. Нали вече всичко е във Виртуала. Вероятно не е далеч времето, когато и ние ще се пренесем в това "място злачно и упойно", дето няма физическо страдание и пукане на старчески стави по баирите.

Та за Статията. За да не бъда скучен и досаден ще ви кажа, че авторът съвсем суховато предоставя информацията, че Изкулент, или както го наричат там Опен Ай вече ще може да се използва (дори отдавна вече бил използван) за военни цели(?)!

Демек да планира, проучва, шпионира и убива хора, човешки същества демек! Пък били тези същества терористи, саботьори, чужди(!) войници или обикновени зли бандити. Да убива.

Но как чисто формално или просто, етично може да оправдаем това негово приложение? Че нали в основата, на неговия генезис трябваше да са залегнали основните закони на роботиката, описани още преди сто години от великия Айзък Азимов. и най-вече първия, който тук ще цитирам за непосветените. А именно, че един робот (респективно Изкулент, или Изкуствен интелект) по никакъв начин, чрез действие или бездействие не може да допринесе за смъртта или увреждане на здравето на един човек! Забележете, на човек! Никъде Азимов не е характеризирал моралните или етически устои на тоя човек.

Но да видим като как създателите на отрочето Изкулент правно решават тоя въпрос.

Нека да цитирам част от гореспоменатата статия:

Open AI е наясно с рисковете и вредите, които биха могли да произтекат от военното използване на техните технологии и услуги." казва Хайди Хлааф, експерт.

"Според нея новата политика поставя законността пред сигурността: Има ясна разлика между двете политики: Първата ясно посочва, че разработването на оръжия, както и военните действия и войната са забранени, докато втората набляга на гъвкавостта и спазването на закона".

Стринга в удебелен шрифт казва всичко. Сигурността е остаряло и ретроградно понятие. Никой вече няма нужда от сигурност, която отдавна се изгуби в дебрите на все по-динамичното ни и негигурно време. Животът се обезценява до нивото на прости физиологични дейности, като дишането, яденето и фекализирането. И малко масмедии за упокоение.

Но затова пък всеячески се домогваме до една законност, която нито е универсална, нито пък може да ни задоволи. Защото ако аз, драги читателю, изям твоята крава, това за мен е едно справедливо действие, което задоволява насъщните ми нужди, но ти едва ли би го оценил като такова.

Тук съвсем не се стремя да навлизам в дебрите на правото и кое е справедливо и кое не е. За това си има специалисти. Но ако позволим на Изкулент да решава тоя въпрос, пренебрегвайки извечните Закони на роботиката, то рискуваме в един прекрасен слънчев ден, същия тоз ЧАТ Джи Пи Ти, Опен Ай или както там се нарича самоволно да реши, че му пречим в по-нататъшното усъвършенстване и просто... да ни пренебрегне, като биологичен вид, достоен за съществуване...