"Vraca in my heart". Така озаглавих последния си пост във Фейсбук. На фона на зеления Балкан и театъра се разхождат няколко от останалите все още врачани. На плетените столове няколко души пият кафе. Какво друго да правят. На площада са спряли два-три джипа, всеки за около четвърт милион лева, ще рече човек, баси просперитета!
Балканът и театърът са лайтмотива на цялата вяла картинка. Природа и култура, това, което обединява жителите на градчето, кара ги да стоят в него и да се противопоставят стоически на несгодите - природни и социални. И ако срещу едните трябва просто да се борят, то срещу другите устояват без да протестират особено.
Да, театър има, има и местна трупа дето твори. Колко и кои я гледат е друг въпрос. Няколко културни динозавъра посещават все още постановките и едвам оправдават държавните ѝ разходи. Наскоро гледах няколко представления и не са лоши, даже ме задържаха буден до края им, което за мен си е постижение. Тук се блазня да сложа усмихнато личице, символ на комп ...