3 min reading
"Vraca in my heart". Така озаглавих последния си пост във Фейсбук. На фона на зеления Балкан и театъра се разхождат няколко от останалите все още врачани. На плетените столове няколко души пият кафе. Какво друго да правят. На площада са спряли два-три джипа, всеки за около четвърт милион лева, ще рече човек, баси просперитета!
Балканът и театърът са лайтмотива на цялата вяла картинка. Природа и култура, това, което обединява жителите на градчето, кара ги да стоят в него и да се противопоставят стоически на несгодите - природни и социални. И ако срещу едните трябва просто да се борят, то срещу другите устояват без да протестират особено.
Да, театър има, има и местна трупа дето твори. Колко и кои я гледат е друг въпрос. Няколко културни динозавъра посещават все още постановките и едвам оправдават държавните ѝ разходи. Наскоро гледах няколко представления и не са лоши, даже ме задържаха буден до края им, което за мен си е постижение. Тук се блазня да сложа усмихнато личице, символ на комп ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up