''Времето е в нас и ние сме във времето''
Васил Левски
Времето е всичко. Времето е силата, която гради и руши. Времето дава, но и взема. Бавно, но сигурно. Понякога бързо. И пак сигурно. Времето е едно от най-истинските неща в живота. Защото искаш или не, то успява да ти поднесе, а после да изтръгне всичко, от което някога си имал нужда. Всичко, на което си държал. Всичко, което си обичал.
Ти си част от времето. То е в теб и ти си в него. Но ти си нищо, изправен пред времето. Безпомощен герой в играта му. Безименна, малка, направо нищожна пешка в шахматната дъска на отминаващото време, на всепоглъщащата вечност. Ти обаче продължаваш да бързаш, да чакаш и да подраняваш. Обичаш времето, защото то е част от теб, защото си човек. А хората са принудени да обичат това, което наричат свое.
Ти ще останеш част от времето. Няма значение дали имаш нещо, дали ти самият си някой. Ще оставиш своя отпечатък някъде дълбоко в калта и никой няма да може (а и няма да иска) да те измести оттам. Имаш свое ...