"Все пак колко пъти може да бъде разбивано едно сърце и все още да се очаква да продължи да бие?"
Опитах се да любя и не случих
финалът беше: "Дървен философ"
и от тогаз наплашен и наранен,
аз вече не играя на любов. "
"На себе си" - Д. Дебелянов
Отиде си! Не мога да повярвам, че дори не успях да се сбогувам. Не можах да ти кажа какво означаваш за мен, как едва оцелявам без твоите ласки, прегръдки, без твоето внимание и твоята загриженост. Как животът ми изгуби смисъл в мига, когато осъзнах жестоката истина, че, след като изгубих теб, изгубих себе си, изгубих щастието и мечтите си. С теб си отиде и надеждата, и желанието ми да обичам, и да допусна някой в живота си. Бях готова да ти дам всичко, което поискаш, въпреки страха и недоверието. Щях да ти отдам сърцето си, душата си, тялото си - всичко… а дори нямах възможност да ти покажа колко си ми скъп и колко глупаво е било да вярвам, че така лесно се забравя този, който те е обичал, грижел се е за теб и те е подкрепял винаги и във всичко. Късно оцених стореното от теб. Късно разбрах, че животът е твърде алчен и суров, за да живея в страх от това да бъда обичана и щастлива с някой като теб. Още си спомням вечерта, когато просто си казах: ”Той няма да се обади, той няма да се върне...” Сякаш огън изгори сърцето ми. Истината боляла дори повече, отколкото можех да си представя. Повече отколкото можех да понеса.
Да избягаш от любовта или сляпо да й се отдадеш? Кое от двете е по-малко разрушително?
Вие ми кажете, защото аз не мога да преценя. Вече не вярвам нито на себе си, нито на преценката си. Кажете ми защо, когато най-после срещнах човек, който държи на мен, съдбата реши да ме изиграе по-най жестокия начин? Кажете ми защо винаги се получава така, че нараняваме именно хората, които обичаме и на които държим? Кажете ми защо животът трябва толкова труден, нечестен и жесток? Вие ми кажете, защото аз се отказвам да търся отговора на този въпрос! Просто нямам сили…
© Стефани Todos los derechos reservados
Благодаря ви!