Втори Сократичен диалог

- Учителю, има ли универсална справедливост?

СОКРАТ (саркастично): Да, твоята чаша с бучиниш е равна по количество и качество с моята. Това не е ли спаведливо?

Но ти искаш твоята да бъде по-малка, по-хладна и по възможност инкрустирана с неземни скъпоценни камъни.

Ако тази твоя мечта се сбъдне това няма да е справедливо спрямо моят обикновен бокал от кал и керпич. Но и двамата ще получим своята част от вечното, което никой не е виждал, нито е чувал вест от него.

Ето, че няма универсална справедливост по отношение на средствата и също така има такава справедливост по отношение на крайния резултат. Червеите ще я въздадат...

- Но учителю. Защо някои висши плутократи имат по-сенчести и прохладни места на Агората, по-удобни и широки седалки в театъра и наложниците им са по-млади и красиви? А за нас какво остава? Ние трябва да се задоволяваме със скъсаните си наметки, прокиснала храна и някоя дръглива коза за задоволяване на нагона.

СОКРАТ: Бедни ми Платоне, кое те кара да си толкова унил? Нима не ти доставя спокойно блаженство твоят прост и обикновен живот? Защо завиждаш на прекрасните наметки на знатните магистрати и на разгулните им наложници? Представяш ли си с какво напрежение и отговорност за народа на Атина са изпълнени дните им и колко безсънни нощи са броили звездите в търсене на отговори? А отговорите не идват и затова са започвали войни, които са водели до пагуни крушения и смърт...

- Учителю, ти знаеш че винаги е страдал обикновения роб и бедния свободен гражданин. Не съм виждал още магистрат, на който да му лъщи гъза през скъсана роба или такъв, който е останал само с дясна ръка и очекутен ляв крак.  А виж около нас колко хроми и неутешени роби посипват главата си с пепел и кълнят жалкия си живот! Аз не искам да съм като тях, учителю!!

СОКРАТ: Тогава стани магистрат и ми се махни от главата. Но знай, че няма да получиш от мен висшата благодат на познанието и мъдростта. За тях трябва да се отречеш от земните съблазни. Също така и от неземните за които пеят жреците. Махай се Платоне, докато не съм ти дал и моята чаша бучиниш!

- Но учителю, защо се гневиш? Знаеш. че аз искам да съм и знаещ и можещ. Това не е ли достойно за един истински гражданин на Полиса!? Не може ли да съчетая тия два таланта?

СОКРАТ: Тогава знай, че някой друг вместо теб ще страда и ще умира от проказа и бедност. За да бъдеш ти доволен и богат. Ето ти я липсата на Универсална справедливост.

А сега ми се махни от главата, да си изпия тоя прокиснал бучниш на спокойствие!