Вярвам и обичам
Есе
Къде съм? Какво е станало с мен? Нищо не разбирам... Пуснете ме!... Искам да си отида вкъщи!
Отворих очи. Бях сънувала кошмар.
Замислих се за изминалия ден. Като на кинолента премина пред очите ми всичко, което се беше случило през деня. Скарах се с майка ми - не й вярвам. Отидох на училище. Гледах учителите, съучениците си. Дразнеха ме. Не вярвам на нито една тяхна дума. Срещнах приятеля си. Не му вярвам вече. Беше някакъв голям християнски празник. Хората отиваха на църква, за да запалят свещ и да се помолят за здраве и благополучие. Подминах църквата. Не вярвам в Бог. Съседката стоеше на пейката пред входа. Подминах я. Не й казах "Добър ден". Не вярвам в добрата дума. Прибрах се вкъщи. Затворих се в стаята си. Това се казва удоволствие! Далеч от всички и от всичко, на което не вярвах. А после... После дойде сънят.
Сънувах, че съм затворена в стая. Малка, тъмна стая с едно съвсем мъничко прозорче. Погледнах през него и видях една прекрасна гледка, от която дъхът м ...