Вярвам и обичам

Вярвам и обичам

Есе

          Къде съм? Какво е станало с мен? Нищо не разбирам... Пуснете ме!... Искам да си отида вкъщи!

          Отворих очи. Бях сънувала кошмар.

          Замислих се за изминалия ден. Като на кинолента премина пред очите ми всичко, което се беше случило през деня. Скарах се с майка ми - не й вярвам. Отидох на училище. Гледах учителите, съучениците си. Дразнеха ме. Не вярвам на нито една тяхна дума. Срещнах приятеля си. Не му вярвам вече. Беше някакъв голям християнски празник. Хората отиваха на църква, за да запалят свещ и да се помолят за здраве и благополучие. Подминах църквата. Не вярвам в Бог. Съседката стоеше на пейката пред входа. Подминах я. Не й казах "Добър ден". Не вярвам в добрата дума. Прибрах се вкъщи. Затворих се в стаята си. Това се казва удоволствие! Далеч от всички и от всичко, на което не вярвах. А после... После дойде сънят.

          Сънувах, че съм затворена в стая. Малка, тъмна стая с едно съвсем мъничко прозорче. Погледнах през него и видях една прекрасна гледка, от която дъхът ми спря. Слънцето през облаци сътворяваше постоянно менящи се пленителни картини. Цветята се усмихваха, листата на дървета се полюшваха от лекия бриз, птичките чуруликаха весело. По алеите се разхождаха усмихнати и щастливи хора. Хора, които вярваха в близките си, вярваха в доброто, вярваха в Бог... и се обичаха. Там бяха и тези, които не обичах аз. Тези, на които не вярвах.

         Почувствах се някак странно. Стомахът ме присви. Какво правя аз? На път съм да изгубя вярата си, а заедно с нея и всичко, което обичам, защото не можеш да обичаш, без да вярваш и да вярваш, без да обичаш.  

Опитах се да изляза през прозорчето, но някакви странни същества ме дърпаха и не искаха да ме пуснат. Започнах да се боря с тях и... тогава се събудих.

         Лежах, вперила поглед в тавана и си мислех колко е страшно да не вярваш и да не обичаш. Това е все едно да си умрял.

        Не! Аз няма да се предам! Няма да изгубя способността си да вярвам и да обичам. Сега ще изляза на балкона, за да ме чуят всички, и ще извикам: Хора, аз вярвам и обичам! Значи съм жива! Значи живея!