Възможно ли е...

Ден Първи

                                     Години – една

                                                                               Живот – нов

Случи се. Случва се. И вече не може да бъде спряно.

Много хора не вярват в коренната промяна. Дет се вика – Не можеш да си удариш гъза в тавана!

Вярно е.

Гравитацията те тегли надолу.

И никога не си почива.

Ами ако гравитацията е само едно понятие, етикет, който има за цел да сложи нещо необяснимо, а само усетено, в рамка?

В позната за главата ни рамка?

А не е ли малко грубо да набуташ нещо толкова голямо като Гравитацията в рамчица създадена от човешка глава?

За да стане от непознатото - познато. И да спре да бъде страшно.

Вярно е. Не мога да си ударя гъза в тавана.

Не мога да осъществя така търсената коренна промяна.

Но ако успея в този миг да се отделя с цялата красива къща на Ники към космоса, Гравитацията ще започне да намалява и скоро ще изчезне.

И тогава с много леко отблъсване ще си ударя гъза в тавана.

И освен това ще седна по турски на него и ще се засмея с глас.

Защото ще съм осъществил една моя детска мечта.

И ще бъда за някакво време едно щастливо дете.

И макар да знам, че аз в момента не мога да се отделя от Земята и да избягам от Гравитацията, аз пак се смея с глас.

Защото факта, че е възможно макар и много трудно да се случи, осъществява мечтата ми.

И ставам пак дете. Щастливо. Усмихнато.

Защото съм успял да пресъздам в себе си космическия вакуум.

И в момента седя по турски.

               На тавана.

Истината е, че и аз не вярвам в коренната промяна.

Но това, което се опитвам да направя, може би погрешно се нарича коренна промяна.

И се нарича коренна, защото става дума за търсене на корена.

          Източника.

                   Първоизточника.

 А това ме връща в началото ми.

На оживяването на моето тяло с душата ми. Душата на едно някога красиво дете.

Опитвам се да намеря и опозная душата си, моята искра, твореца в мен. Това, което вярвам, че ме свързва с Първоизточника.

И става малко трудно като видиш всичко това  да наречеш търсенето на нещо съществуващо в теб от самото ти начало

                                                    Промяна.

Да намериш детето в теб и да се погрижиш за него, да почистиш душата си до блясък е всичко друго, но не и

                                                    Промяна.

          И е Възможно.

                   С Всеки от Нас.

                             И е Красиво.

                                       Бяло и Чисто.

            От едно усмихнато дете.

                                                                       На една годинка.

                                                                                              И един ден.