31 янв. 2014 г., 08:25

Възможно ли е? 

  Эссе » Философские
1411 1 4
2 мин за четене

Възможно ли е...

 

Ден Първи

                                     Години – една

                                                                               Живот – нов

 

Случи се. Случва се. И вече не може да бъде спряно.

Много хора не вярват в коренната промяна. Дет се вика – Не можеш да си удариш гъза в тавана!

Вярно е.

Гравитацията те тегли надолу.

И никога не си почива.

Ами ако гравитацията е само едно понятие, етикет, който има за цел да сложи нещо необяснимо, а само усетено, в рамка?

В позната за главата ни рамка?

А не е ли малко грубо да набуташ нещо толкова голямо като Гравитацията в рамчица създадена от човешка глава?

За да стане от непознатото - познато. И да спре да бъде страшно.

Вярно е. Не мога да си ударя гъза в тавана.

Не мога да осъществя така търсената коренна промяна.

 

Но ако успея в този миг да се отделя с цялата красива къща на Ники към космоса, Гравитацията ще започне да намалява и скоро ще изчезне.

И тогава с много леко отблъсване ще си ударя гъза в тавана.

И освен това ще седна по турски на него и ще се засмея с глас.

Защото ще съм осъществил една моя детска мечта.

И ще бъда за някакво време едно щастливо дете.

 

И макар да знам, че аз в момента не мога да се отделя от Земята и да избягам от Гравитацията, аз пак се смея с глас.

 

Защото факта, че е възможно макар и много трудно да се случи, осъществява мечтата ми.

 

И ставам пак дете. Щастливо. Усмихнато.

Защото съм успял да пресъздам в себе си космическия вакуум.

 

И в момента седя по турски.

               На тавана.

Истината е, че и аз не вярвам в коренната промяна.

Но това, което се опитвам да направя, може би погрешно се нарича коренна промяна.

И се нарича коренна, защото става дума за търсене на корена.

 

          Източника.

                   Първоизточника.

 А това ме връща в началото ми.

 

На оживяването на моето тяло с душата ми. Душата на едно някога красиво дете.

Опитвам се да намеря и опозная душата си, моята искра, твореца в мен. Това, което вярвам, че ме свързва с Първоизточника.

И става малко трудно като видиш всичко това  да наречеш търсенето на нещо съществуващо в теб от самото ти начало

 

                                                    Промяна.

 

Да намериш детето в теб и да се погрижиш за него, да почистиш душата си до блясък е всичко друго, но не и

 

                                                    Промяна.

 

 

          И е Възможно.

 

                   С Всеки от Нас.

 

                             И е Красиво.

 

                                       Бяло и Чисто.

 

 

            От едно усмихнато дете.

                                                                       На една годинка.

                                                                                              И един ден.

 

 

 

© Росен Балабанов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Супер! Конечно возможно покинуть гравитационный мир. Есть в Болгарии человек Васил Манев и именно это он утверждает в своей монографии "Единство Вселенной"
    Правда мой опыт пока такой

    Вот дан отсчёт на депортацию
    Шагнуло тело на карниз,
    Но кто-то создал гравитацию
    И жопа тянет разум вниз...
  • За гравитацията и седенето по турски - спечели ме! Като читател имам предвид ...
  • Браво Роска......оптимистично!
  • Да намериш детето в теб и да се погрижиш за него, да почистиш душата си до блясък е всичко друго, но не и Промяна.
    И е възможно с всеки един от нас!
    Да!
Предложения
: ??:??