Взаимозависимостта между човека и природата

     Природата е всичко, което ни заобикаля. Тя  е навсякъде около нас. Не могат да се опишат безбройните ù поля и планини, всички красиви места... дори животните в природата са толкова много, че не могат да се изброят. Природата ни покорява с неземната си красота, с пищните си градини от разнообразни цветя, с различни аромати. Големите и малки дървета, храсти и тревички. Ние, хората, като част от тази природа, сме задължени да се грижим за нея и да я пазим екологично чиста: да не палим огньове в горите; да не хвърляме отпадъци; да се грижим за животните и да ги браним, а не да ги да убиваме за удоволствие или спорт.

     Човекът е зависим от природата за своето оцеляване така, както и тя от него. Природата е дала на човека плодородни земи, където той отглежда своите реколти; животни, с които се прехранва; петрол, с който печели и развива бизнес; планини и морета да се разхожда и да пълни душата си с чистота и спокойствие.  А в замяна на това какво прави човекът? Точно обратното... Съсипва колко може повече природата. Постоянно във въздуха се издигат огромни черни облаци с дим от заводи и коли, които замърсяват природата и застрашават и човешкия живот. Унищожават се горите, за да се освободи място за строеж или защото пречат на пътя на някого. Избиват се животни – за кожи, за дрехи, за украси... Цялата мизерия на градовете се изсипва по каналите в реките, следствие на което биват замърсени и тази мръсотия се разпространява и в моретата.

      Природата е тази, която ни дарява със спокойствие и ни кара да я обикнем. Едва когато човек успее да вникне в същността на нещата, чак тогава той може да почувства истински силата на природата, да проникне и да види нейното разнообразие. Когато се намираме в близост до природата, непосредствено сред нея, тогава с въпросите, възникнали в душата ни, идват и отговорите. Целият живот на човека минава в съревнование, в търсене на съвършенство във всичко, но не и в самата природа. Именно тя ни дава всичко, което ни е нужно:  слънце, въздух и вода, а ние в замяна я рушим. И защо? Основателна причина няма. Просто човекът е неблагодарен и такъв ще си и остане. Той не може да оцени стойността на истинските неща.

     Човекът има възможност, знания и сили да си взаимодейства с нея. Търсейки да извлече всичко хубаво, той неусетно я унищожава.

     Почувствай свободата на вятъра, усети аромата на плода, меката тревата под краката си… Обичай природата и я опази такава, каквато трябва да бъде - чиста и непокътната.