… някога, се налагаше да обичам, изискваше се да обичам, да се докозвам, че обичам, да показвам, да се боря със себе си, да бъда не себе си заради друг.
... някога, обичах, защото страдах и страдах, защото обичах... чисто и просто обичах да страдам.
... някога не позволявах на себе си да загърбя миналото и да продължа напред към нещо по-добро, мъкнех след себе си всички несгоди, на цялото человечество почти.
... някога, ах, това някога... с времето остана моето „някога преди, но не сега”
... сега дишам, с всеки нов ден. Усещам всичко наново... и дишам... и дишам... живея.
... сега мога да виждам, с отворени очи, с широко затворени, със заслепени, със спящи, с кървящи, с плачещи, с усмихнати... виждам чувствата.
... сега няма невъзможни неща, поставям граници и надминавам очаквания, бидейки себе си, отричам миналото.
... сега всичко е любов, всичко е дъга, няма минала тъга, отречена мъка, несподелена самота.
...
... днес аз съм емоцията и определям
... днес обичам, защото не се изисква ...