... някога, обичах, защото страдах и страдах, защото обичах... чисто и просто обичах да страдам.

            ... някога не позволявах на себе си да загърбя миналото и да продължа напред към нещо по-добро, мъкнех след себе си всички несгоди, на цялото человечество почти.

            ... някога, ах, това някога... с времето остана моето „някога преди, но не сега”

            ... сега дишам, с всеки нов ден. Усещам всичко наново... и дишам... и дишам... живея.

            ... сега мога да виждам, с отворени очи, с широко затворени, със заслепени, със спящи, с кървящи, с плачещи, с усмихнати... виждам чувствата.

            ... сега няма невъзможни неща, поставям граници и надминавам очаквания, бидейки себе си, отричам миналото.

            ... сега всичко е любов, всичко е дъга, няма минала тъга, отречена мъка, несподелена самота.

            ...

            ... днес аз съм емоцията и определям

            ... днес обичам, защото не се изисква от мен да доказвам обич и любов

            ... днес всичко е в главата ми... аз и ти... ще те следвам във всички радости и мъки

            ... днес не се налага да налагам миналото в настоящите си дни

            ... днес течението определя липсата на време за връщане в миналото

            ... днес никой не иска от мен, не ме заставя, дори не желае да бъде обичан

            ... днес някой просто се е вмъкнал в мислите ми и не искам да излиза от там.

            ... днес съзнанието ми разбра две неща „Ти” и „Аз” – едно

            ... днес аз обичам, защото няма причина да страдам

            ... днес не опитвам да се старая, стараейки да се опитвам, опит след опит...

            ... днес просто обичам, да обичам... да обичам с всичката обич... само теб!

            ... днес твоите грешки са моята любов

            ... днес моите мъки са твоята любов

            ... днес Аз и Ти ще сътворим любов