Здравейте!
Пише ви някой, когото познавате малко, много или пък достатъчно. Пише ви онзи, който цял живот мечтаеше да покорява върхове и да търси светлата страна във всичко. Онзи, който се превърна в дявол с черни рога и ангел с бели крила и направи и немислимото, за да прелети от единия връх до другия. Да, но другият връх го нямаше там... и всички ние, тримата, заедно с ангелчето и дяволчето се озовахме във въздуха, без почва под краката си. Навярно се сещате кой ще бъде единственият оцелял след такова падане :)
Хората, които създават, са най-щастливи, когато останалите оценяват и се възхищават на труда им. Клишетата са клишета, защото действат. Но има една особена порода усещане, с която аз се боря дълго и често падам в тази борба.
Животът става много особен, когато точно ти си човекът, разкрил за някого собственото му сладострастие. Особен, защото тази работа не е за всеки. Налага се в един момент да понесеш, че друг ще се възхищава на това, което ти си създал с търпението, майсторс ...