Nov 6, 2010, 7:16 PM

You won't need a stiletto for this one :) 

  Essays » Personal
1311 0 0
2 мин reading

Здравейте!

Пише ви някой, когото познавате малко, много или пък достатъчно. Пише ви онзи, който цял живот мечтаеше да покорява върхове и да търси светлата страна във всичко. Онзи, който се превърна в дявол с черни рога и ангел с бели крила и направи и немислимото, за да прелети от единия връх до другия. Да, но другият връх го нямаше там... и всички ние, тримата, заедно с ангелчето и дяволчето се озовахме във въздуха, без почва под краката си. Навярно се сещате кой ще бъде единственият оцелял след такова падане :)

 

Хората, които създават, са най-щастливи, когато останалите оценяват и се възхищават на труда им. Клишетата са клишета, защото действат. Но има една особена порода усещане, с която аз се боря дълго и често падам в тази борба.

Животът става много особен, когато точно ти си човекът, разкрил за някого собственото му сладострастие. Особен, защото тази работа не е за всеки. Налага се в един момент да понесеш, че друг ще се възхищава на това, което ти си създал с търпението, майсторството и отдадеността си. Шедьовърът, за който иде реч, е милиони пъти по-крехък от всяка кула от карти. По-чуплив от всяка кристална скулптура. И по-уязвим от всеки пясъчен замък. Затова и го създаваш само за себе си и за него самия... и мисълта впоследствие е по-остра и по-грозна от милиони счупени чаши. Не е като да бъдеш излъган в нещо или да откриеш някаква ужасна истина. По-лошо е :) Защото поемайки един, два или двайсет удара, рано или късно ставаш и продължаваш. А с тази режеща мисъл ще лягаш и ставаш, докато можеш да ги правиш тези две неща. Не живеем ли, в крайна сметка, за да се радваме на това, което създаваме?

 

И така творецът си отива завинаги от теб. Губиш четката с боичките, губиш бурканчето със сладкото, губиш и паниците смисъл, които си използвал, за да усъвършенстваш творението си. Остава ти една нащърбена консерва вяра, с която да си подправяш дните, за да не са напълно безвкусни. Докато свърши :)

 

И за да видите, че старият плъх не е загубил съвсем обноските си, ще ви пожелая да създавате - за мен най-истинските неща, които можете да създадете, не могат да бъдат видяни с невъоръжено око или докоснати с неправилната ръка - ей такива неща ви пожелавам да създавате, но в никакъв случай не ви пожелавам да виждате "неправилните" ръце по творенията си :)

 

Колкото до мен, започнах да се улавям как се усмихвам цинично, когато чувам отнякъде нещата, в които винаги съм вярвал. Намирам го за обезпокояващо, но сякаш така е по-добре. Все пак, консервата ми далеч не е празна, макар че злоупотребявам често с нея, за да продължавам да вървя. Да, можете да ме видите да вървя в някоя студeна вечер, сам под дъжда, небързайки за никъде.

 

Искрено ваш, М.

© Милен Иванов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??