За децата, държавата и още нещо
Миналата седмица, от новините изтече драмата за предаването на деца от единия родител на другия, съгласно съдебно решение, която после прерасна в сага. Че съдът в Полша е присъдил децата на майката, е обяснимо – тя е полякиня. Защо обаче българският съд е потвърдил решението, е загадка. “Предаването”, на мен лично ми приличаше на нападение от грабливи птици, което може да се случи в птичи двор, но в човешко общество в 21 век, е кощунство! Въпреки че пишеше и се бранеше досущ като сграбчено пиле, момиченцето не успя да се спаси и бе отведено. На грозната сцена присъстваше служителка на Агенция за закрила на детето, която необяснимо защо, бе на страната на майката, така че човек неволно си задава въпроса: какво и кого закриля тази агенция? Също толкова абсурден за мен, беше и коментарът на известна културтрегерка, поканена специално за това в една от националните телевизии. Въпросната дама била възмутена от виковете на бащата, които депресирали децата му. Мисля, че е нормално човек да е ужасен, ако отнемат децата му, за да ги предадат на жена, която има проблем с алкохола, пък била тя и майка им. А гласът на бащата беше последното нещо в тази сцена, което би ги депресирало. Не мога да си представя, някой да приеме това със спокойствие, що за човек трябва да е? А дамата отиде и по-далеч – каза, че бащата трябвало да постъпи благородно, като предаде децата на майка им, само че какво можело да се очаква от такива празни хора... Гледах я и се чудех как не може да разбере, че празната в случая е самата тя. Може би, защото така се бе заслушала в собствения си глас, наслаждавайки му се, както и на театралните си движения, че пропускаше най-същественото.
За съжаление много станаха хората като нея, мисля, в резултат на абсурда в който живеем, благодарение на подменените ценности...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Диана Атанасова Todos los derechos reservados
