За деня Господен и нуждата от скромност

Както в Стария Завет, така и в Новия Завет се говори за един предстоящ страшен ден. Денят Господен. Днес рядко мислим за това, което има да се случи в този бъдещ момент, защото сме свикнали с това да слушаме „напудрени“ послания, щадящи крехкоранимите ни чувства.  Библията обаче говори за този ден и достатъчно честно заявява, че той ще бъде различен от човешките предвиждания.

Ето един показателен пример:  „Горко на ония, които желаят денят Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина.“ (Амос 5:18) От посочения текст разбираме, че когато си мислим за този ден, не бива да очакваме безоблачно слънчево преживяване на морето. Думите на пророка разкриват една ужасяваща гледна точка. Представете си колко незавидно е положението на непомирените с Бога. Тези, които ще бъдат осъдени от Него.

Ние обаче, които вярваме в Христос, е редно да имаме предвид, че на кръста Божият Син понесе гнева на Своя Отец върху Себе Си. Нагледна картина на величествената жертва на нашия Господ виждаме в библейските текстове за разпятието. Слънцето потъмнява, денят се смрачава, цялото творение говори за съдбовността на случващото се. 

Онзи малък отрязък от историята силно напомня на казаното от пророците Йоил и Малахия. „Слънцето ще се обърне в тъмнина, И луната в кръв, Преди да дойде великият и страшен ден Господен.“ (Йоил 2:31) „Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, Преди да дойде великият и страшен ден Господен.“ (Малахия 4:5) Там, на Голгота, ясно виждаме как гневът на Бога се стоварва върху Божия Син, за да не падне върху нас. Превъзходна жертва, която е най-основателната причина да се покланяме и отдаваме слава на Великия Бог за Неговия план за нашето спасение.

Откровението, както за предстоящия Господен ден, така и за жертвата на Христос, има своето практично приложение в оформянето на нашия светоглед. То твори в сърцата ни благородни качества, които, дори без да осъзнаваме ни правят различни от света. Едно от въпросните качества е скромността. Скромен според тълковния речник е някой, който не натрапва своите достойнства на другите; някой, който е смирен. В книгата Римляни 12 глава на два пъти се споменава за нуждата от скромност. В контекста на цялото послание на апостол Павел виждаме, че скромност е нужна както на юдеите, така и на езичниците. Защо? Защото скромността отваря очите за истината на Евангелието и е една от основните причини за адекватното ни служение пред Господа.

Скромността е смирение в себевъзприятието и в отношението към другите; скромността не е заслуга, за да избягаме от Господния ден; тя е правилно отношение към Бога; скромността е изключително нужна, защото с другите вярващи сме части на едно и също тяло. Чрез нея можем да разпознаем многообразието в църквата. Ако творението е така разнообразно, можем ли да си представим колко богато в своето различие всъщност е и църквата на Христос. Всички мислители, герои на вярата в Христос, и множеството знайни и незнайни последователи на Господа през вековете изтъкват превъзходствата на Божия Син пред всичко останало в света. 

Скромността не е присъща за лъжливите авторитети и фалшивите идеологии, и затова тя е ревностна към това църквата да функционира в истина. И тук стигаме до един от важните изводи за скромността. Тя е присъща за истинското християнство. Тя е желателна не заради някакъв неясен панически страх от Божия съд, а от любов към Този, Който заради нас понесе гнева на Отец върху Себе Си. Гневът, който няма да се стовари върху последователите на Христос в предстоящия Господен ден.