Духовно пробуждане. Това определение стана познато за много от нас през последните години. Благодарение на социалните мрежи имахме възможността да проследим, че това, което преживяваме ние самите, не е прецедент, а че много хора претърпяват екзистенциален катарзис. Всички стигнахме до извода, че зад материалната плоскост на живота има друга реалност, която е същинският фундамент на целия ни познат свят.

   С това въпросно осъзнаване се изправихме пред много нови въпроси: Какво представлява тази реалност? Какъв е смисълът на живота? Каква е нашата лична позиция и роля в този пъзел? Нима досегашните ни религиозни/материалистични вярвания губят валидност? Нима ние сме строители на своята собствена реалност?...

   Появиха се и много, много отговори. Навред, като че ли от само себе си, започнаха да изскачат всякакви концепции за реалността, за нашата позиция в нея, за способностите ни като човешки същества. Толкова разнообразни “истини” се появиха, че в крайна сметка някои от нас започнаха да се убеждават, че всичко е субективно и всеки живее в своята собствена реалност. Че няма общовалидни правила. Че всичко е една симулация, която ние, с ума си, можем да контролираме. “Какъв е смисълът на това и как може да ни помогне да се развием духовно, след като няма правила и можем да правим, каквото си пожелаем?” – приблизително така звучи въпросът на едно тънко гласче, което шушне в сърцето ни, но ние бързо се окопитваме и отхвърляме такива мисли - в крайна сметка сме видели премного доказателства, че умът може всичко, че високото ниво на съзнание е ключът към просперитета, че строги правила няма, че всеки върви по своя собствен духовен път... Рамките са за неосъзнатите хора, за непробудените, те са изпълнени с предразсъдъци поради своето патриархално възпитание и медийната пропаганда. За тях светът е дуален, за техния понятиен апарат “добро” и ”зло” са две взаимно изключващи се сили, но за пробудените хора като нас доброто и злото са две страни на една монета – всичко е относително, въпрос на вибрация и ниво на съзнание.

   И все пак, някъде дълбоко в нас, това топло съвестно гласче шушне: “Нима?”…

   В последно време се шири идеята, че настъпва “Новата ера” и наближава идването на ‘Новата земя” (слагам тези определения в кавички, тъй като това са концепции, заимствани от Библейските текстове, но спрягани по диаметрално противоположен начин от съвременните Ню Ейдж и езотерични кръгове).

Вече мнозина се готвят за “Новата ера”, чакат с нетърпение края на този тежък и зловонен свят на материализъм и насилие. Вдигат вибрациите си, изолират се от своите все още “непробудени и материалистични” роднини и познати, слушат поредния духовен учител и се опитват да постигнат трансцендентно състояние на ума. Готвят се за ерата, в която всеки ще бъде създател на собствения си свят, всички ще са съвършено възвишени и хуманни, самостоятелни и суверенни, но в пълна хармония с околните – приблизително описание на така наречената ера на Водолея, спрягана от езотериците. Тази концепция се базира на астрологията, на информация от многобройни “channeling-и” (послания от представители на така наречените “извънземни цивилизации”, които “бдят” над човешкия род) и прочие окултни източници. И ние вярваме на тази информация… Вярваме, защото ни намира в точния момент, защото ни докосва по особен начин, защото имаме много опитни доказателства, защото крехката ни емоционална душевност е жадна за Истината и за Спасението, защото виждаме, че светът днес действително е брутален. И сме изморени. Изморени сме…

   Преди да стигна до централното и най-значимо послание, което искам да споделя с вас, нека вмъкна хронологично и семантически оригиналните Библейски определения за “Новата ера” и “Новата земя”.

Както повечето от вас знаят, според библейското летоброене Новата ера се счита за започнала преди 2020 години, когато Божият син Иисус Христос умира на кръста. За мнозина това е просто един пореден мит, но за запознатите с Писанията това събитие е натоварено с дълбоко значение, силна символика и е буквално преобръщащо “правилата на играта”.

   Преди разпването на Христос и началото на християнската проповед по целия свят, повечето народи са били с политеистични духовни вярвания. Те са принасяли жертви на многобройните богове от космогонията на своята духовна традиция – напр. гърците са призовавали Зевз, Хера, Аполон и т.н. На изток, например сред Египтяни, се вярвало също в различни богове, в прераждане и в т.нар. карма. Политеистичните вярвания, според библейската трактовка, принадлежат на “земните стихии”, тоест боговете от политеистичните духовни култове са духове от земен произход, които нямат нищо общо със създаването на човека, а човекът е създаден по образ и подобие на Единствения Бог.

   Други народи, като евреите, са имали монистични духовни вярвания – прекланяли са се на Единствения Бог и са следвали Мойсеевия Закон. Вярвали са в грехопадението и в родовата обремененост (това, че Бог наказва наследниците, когато родителите са съгрешили, за да може в крайна сметка Първородният грях да бъде изкупен). Това са вярвания от Старата ера и както се казва в Библията - от Вехтия завет.

   Появата на Христос, проповедта му и смъртта му не са случайни. Те са били пророкувани от Старозаветните еврейски пророци хилядолетия преди появата му и са част от Божия план за развитие на човечеството. Не са случайни, защото, както загатва Апостол Павел, Христос е вторият Адам: (1 Коринтяни 15:21-22) “15:21 Понеже, както чрез човека дойде смъртта, така чрез човека дойде възкресението на мъртвите. 15:22 Както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. ”

   Според Писанията от Грехопадението до раждането на Христос са изминали 4000 години, през които човечеството е било обременено и подложено на тегоби поради Първородния грях, извършен от Адам и Ева. Но Бог от обич към Своето творение, в определеното от Него време, е пратил като дар своя Единствен Син, който е жив образ на Бог в човешко тяло. От обич към нас, човеците, Бог се принизил от Своята святост и се превъплътил в човешки образ, за да се роди Христа, Който претърпял всички изкушения и изнурения на света, за да бъде пример и пътека за възлюбените чеда Божий. Христос е не само живият Господ, но и той е един символ на цялостта, който е подарен на хората, за да могат и те да постигнат святост, като следват примера му.

   Това твърдение може да бъде психологически обусловено – според дълбинната психология (която, ако се проучи биографията и библиографията на основателя й - Карл Юнг, се стига до извода, че отчасти е преведен чрез съвременни научни термини елинистически окултизъм) древногръцките богове са архетипно заложени в нас като отделни наши характеристики – напр. Атина е богиня на мъдростта и военните стратегии, Афродита на любовта, Артемида на лова и т.н. Свързвайки се с тях, принасяйки жертви на древногръцките богове, човеците се свързват със и засилват определени аспекти от себе си – да кажем, преди битка един древногръцки пълководец би направил жертва на олтара на Атина, за да му помогне тя той да се свърже със своята сила и ловкост в двубоя. Това са правили идолослужителите преди разпването на Христос и Новата ера – те са почитали множество богове, за да постигат практически цели. В такъв смисъл, прекланяйки се на тези духове от земен произход, хората се свързват със и засилват определени свои характеристики и започват да се развиват неравномерно и да се дисбалансират и то по користни причини, а не в стремеж към духовно развитие. Движението е хоризонтално, стремежът е към светски страсти.

Що става дума за Божия син, Той е едновременно образ на човешката цялост и на Божията святост. Той е една стълба, която да ни изведе до Бог, за да се върнем с търпение и смирение отново до Едемските предели, от които сме отпаднали.

   На сух психологически език – Той ни е пратен, за да можем да интегрираме психологическата си цялост. Да спрем да залитаме в множество посоки и да се лутаме в своите низки човешки похоти и пожелания, но да се стремим към заздравяване и въздигане на човешката си природа, за да осъществим Спасението, което Спасителят ни благовести. Когато се молим с вяра на Христос, ние приемаме в себе си Светия дух, който заздравява нашата духовна цялост и ни прави уравновесени и цялостни личности. Движението чрез Христос и Светия дух е от грехопадението към възкресението и въздигането – вертикално.

Не трябва обаче да забравям да спомена смисъла на разпването на Христос. Както споменах, Той до края останал съвършен и устоял на всички изкушения на дявола, за да служи за пример на човеците. Но главният смисъл на живота Му била жертвената Му смърт, с която Той показал висините на Своята любов към хората. На кръста Той приел в Себе си всички човешки грехове, за да даде ново начало на човеците. Той станал жив символ, за да може, когато хората се прекръстват, и те символно да умират за направените си грехове, да се покайват и пречистват, та да се олекотят тегобите, които вината за грешките им предизвиква в тях. Така те да могат да имат лекота, за да се въздигат и да могат се развиват духовно.

   Това е Новата ера. Новата ера е смъртта на Христос, която отменя всички други земни учения – няма карма, няма родова обремененост, дори Старият завет на евреите не важи с такава сила, когато човек отдаде истински живота си на Христос и вярва в него с цялото си сърце. Защото в Матей 22:36-46 пише: “Учителю, коя е най-голямата заповед в закона? А Той му каза: „Да възлюбиш Господа, своя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.“ Това е най-голямата и първа заповед. А втора, подобна на нея, е тази: „Да възлюбиш ближния си както себе си.””

   Логиката е желязна. Докато не възлюбиш Бог и не постигнеш цялост в Христос (на модерен език – докато не се интегрираш психологически), не можеш да бъдеш адекватно отзивчив на ближния си. Не можеш да познаеш ближния си, докато не излекуваш травмите си, които те карат да правиш проекции: (Матей 7:3-5) “Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда! Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си!”

Що става дума за Новата земя в библейски контекст, тя е земята, която е запазена за Христовите ученици, които в тленния си път живеят в святост и според библейските писания и закони преминат през тясната врата и по тесния път към Бог. Това е земята, в която праведните ще получат новите си тела и ще се възкресят (както и Христос възкръсна на третия ден, за да бъде символ на бъдещето, което очаква светиите), за да живеят нов живот в хармония с Бога.

Считам споменатото за библейския контекст достатъчно, за да аргументирам и завърша своето послание към вас.

   Както споменах, множество хора се готвят за “Новата ера”, все по-нашумяла в последните години в своята езотерична трактовка – ерата на Водолея. Готвят се посредством древни източни духовни практики - медитация, “чисто” хранене, чистене на кармична и родова обремененост и т.н. Още с последния пример, т.нар. “чистене на кармична и родова обремененост”, съвременната трактовка на “Новата ера” влиза в пълно противоречие с библейската такава и е напълно изключваща жертвата на Иисус като валидна… Все пак чрез Христос е настъпила ера, в която единствено чрез вяра в неговата жертва отпадат всякакъв вид духовни обременености. Но парадоксално, в днешни дни се появява съвършено ново определение за “Нова ера”, чрез което се зачерква целия духовен напредък на човечеството пред последните хилядолетия и което е свързано с практикуването на изключително древни духовни практики, в пълен разрез с нивото на съвременната ни цивилизация и с християнските разбирания.

Това е така, защото много от Ню Ейджърите са с убеждението, че масовата религия е едва ли не причина за ниското ниво на съзнание на хората, че целта й е контрол и държане на обществото в състояние на овчедушие, че религията е преградата, която не позволява досега с дълбочината на духовното преживяване, че е за наивни хора. Това е и мнението, което се насажда посредством channeling-и и послания от “ангели” и “извънземни цивилизации” (слагам ги в кавички, защото смея да твърдя, че това са духове от земно естество).

   Но нека не забравяме едно – човешката цивилизация, било от библейска, било от рационална житейска гледна точка, е готова да унищожи всяка светиня в името на властта. Използването на религията от владетели като Константин Велики, с користната цел да обедини народа и да укрепи империята си, въпреки че допреди това е гонил и убивал християни в името на древногръцките божества – това използване на религията е пропито с човешки егоизъм и е в пълен разрез с християнската доктрина, която призовава към безкористност. В крайна сметка употребата на религията за различни практически цели е човешка, но самото дело на Христос и проповедите на ранните новозаветни апостоли са светинята, която е предназначена за храна на душите ни.

   И въпросът ми е – всички ли сте чели Новия завет на Библията непредубедено, преди да кажете, че християнството е религия за овчедушните и неосъзнатите? Или се доверихте на други източници и личности, които да напълнят съзнанието ви със своите собствени тълкувания за нещата, без сами да проверите с личните си опит, интуиция и дух? Или мислите, че никой не иска да се възползва от доверчивостта ви? Духовният свят е бойно поле, не бъдете наивни. Свободната човешка воля ни е дадена за да тестваме кое е добро и кое – зло, и да направим избора на какво да служим. Не можем да служим на себе си, създадени сме да служим на по-висока сила. Ако не е на Бог, то ще е на духове от по-ниско естество – изборът е наш. Духовното ни пробуждане бе пробуждане за това, че има духовен свят. Оттам нататък трябва да бъдем внимателни и да проучим с какво се свързваме, преди да започнем да се доверяваме на самопровъзгласени авторитети и на различни същности от духовния свят – в противен случай използваме свободната си човешка воля по неразумен, наивен и опасен начин, който застрашава собственото ни духовно здраве и това на близките ни. В библията е казано: (2 Коринтяни 11:14-15) “14 И нищо чудно: дори самият Сатана се маскира като ангел на светлината! 15 Така че какво странно има в това, че неговите слуги се маскират като слуги на праведността? Но накрая те ще си получат заслуженото за делата си.”.

   Тук някои биха ми казали “Не мисли толкова! Духовността е преживяване и доверие, трябва да се пуснеш на течението, за да те отведе там, където трябва. Нека Вселената поеме руля! Умът опорочава духовността.”. На такива думи бих отговорила - Сигурни ли сте, че не съм се движила по течението? Че не съм вярвала в това, че “Вселената” поема нещата в свои ръце, а аз трябва да се наслаждавам на пътя? Напротив! Но просто наблюдавах и изследвах, за да разбера каква е Истината, не се доверявах само на думи. Осъзнах, че тази вяра във вселената е от древните източни учения, че всъщност вселената е създадена от Бог, както и всичко останало, че тя няма отношение на загриженост към нас, а е неутрална, и че вселената е всъщност съвкупност от духовни същности, които се възползват от нашата лична воля, докато им се доверяваме и докато им позволяваме да определят нашето виждане за света и нашите избори. А относно мястото на рационалната мисъл в духовното преживяване – ненапразно сме създадени със способността да мислим. Не позволявайте на някакви лъжеучения да ви лишат от Божия дар да използвате ума си и да изследвате света с него! Все пак рационалната мисъл е започнала да се развива с напредъка на цивилизацията все повече, тя е плод на еволюцията на човешкото съзнание. Друг е въпросът, че с популяризирането на атеизма и с разклащането на вярата в Бог, се е зародило схващането от епохата на Рационализма, че само мисълта е адекватен източник на познание и че материалният свят е единственият реален свят – това е погрешно схващане, което е насочило цивилизацията по неправилен път, и то само поради нихилизма на хората и безверието им. Но това не трябва да заблуждава нас, като запознати с духовното естество на света хора, и да ни вкарва в крайности. Както способността да чувстваме, така и тази да мислим е еднакво ценна, Бог не ни е създал в противоречие – единствено тъмните сили ни карат да търсим противоречие в себе си и да не вярваме на личните си способности. Доверете се на Божията промисъл!

   В този ред на мисли искам да вмъкна и няколко думи за психологията. През последните десетилетия, а и не само, зачестяват все повече неврологичните проблеми и разстройства, депресиите и прочие душевни състояния. Хората, повечето от които са изпаднали в такова болезнено положение поради тежестта на материализма в света, се обръщат към психологията в търсене на помощ. Това най-често се случва преди да се пробудят духовно и да осъзнаят, че има нещо от другата страна на материалния ни свят. Това е и естествен развой на събитията. И все пак нека назовем нещата с истинските им наименования! Психологията е обширна наука. В по-голямата си част тази наука лежи на идеята, че няма духовен свят, а че духовните преживяванията на човек са строго ментални и плод на устройството на неговия ум. Върху тази теоретична основа се правят различни психологически опити, за да се съставят теории за психиката и да се създадат методи за лечението й. Други разклонения на психологията пък се позовават на различни духовни учения и обясняват психиката чрез научна преформулировка на древни духовни истини. Тази преформулировка често е грешна, тъй като изкривява духовни понятия, за да бъдат удобни на дотогавашните психологически теории и да могат да бъдат въведени в науката психология (а съответните психолози, учени-иноватори да бъдат облагодетелствани материално и с овации).

   Ню Ейдж течението в голяма степен включва психологически термини и психологически обосновки на човешкото устройство – но това не значи, че тези термини действително са валидни и правилни, тъй като те са чисто човешки формулировки, а човекът (психологът-иноватор) изхожда от субективните си намерения, виждания, вярвания и духовни преживявания, когато създава теории за психиката. Така че не се доверявайте безпрекословно, когато някъде пише, че нещо е “научно доказано” или когато някой се опитва да въведе свое духовно учение или култ, като се позовава на “науката”, за да звучи правдоподобно. Такива хора може да са или заблудени, или користни и изключително хитроумни. Тествайте и търсете истината!

   И накрая искам да ви кажа най-важното. Както загатнах по-горе в текста, с идването на Христос и Новата ера на всички човешки народи, било то проповядващи монистични или политеистични вероизповедания, бе даден нов път. Метафорично казано духовната ос на света бе изместена. Ако допреди е била хоризонтална, т.е. е била свързана с т.нар. “кармични цикли” и генерационни травми, земни духове, на които хората да служат и “личби” по небесата и природата, които да определят човешката съдба, то след делото на Господ духовната ос на света става вертикална, т.е. единствената необходима връзка на човека с духовния свят е с Бог и единственото нещо, което определя съдбата му е Бог, стига човек да отдаде душата си и вярата си на Христос. Робството ни на земните личби и стихии пада и сме свободни да възвърнем цялостта си (според както сме замислени от Бог) и чрез Светия дух да служим на Бог, който ни обича, защото сме негови чеда, създадени по Негов образ и подобие. Нека се позова на доверен източник

(Колосяни 2:18;2:20-22): “18. Никой преднамерено да ви не прелъстява със смиреномъдрие и служене на Ангелите, като се впуска в онова, що не е видял, като безразсъдно се гордее с плътския си ум.”

(Колосяни 2:20-22): “20. И тъй, ако вие с Христа умряхте за стихиите световни, то защо като живеещи в света допускате да ви налагат постановления:

21. „не се докосвай, не вкусвай, не пипай“

22. (които всички, от употребяване, подлежат на разрушение), — според човешки заповеди и учения?”

   В този ред на мисли, нашумялата през последните десетилетия астрология, въпреки че е точна и улучва много неща, не надгражда по никакъв начин духовността на човек, а отново е от земно естество. Ако трябва да бъдем конкретни, астрологичните зодии са същности от ниско естество, които желаят да се възползват от личната ни воля. Колкото повече вярваме, че дадено разположение в наталната ни карта е валидно за нас, толкова повече се свързваме с това същество, което “управлява” дадената планета или небесно тяло, и засилваме въпросния аспект в себе си. Автоматично започваме да му служим, защото ние въплъщаваме неговите характеристики – ставаме все повече такива, каквото е нашето зодиакално разположение.

   Това е принципът, по който функционира връзката ни с всички духовни същности от земно естество. Ние винаги служим на нещо, било съзнателно или не. Духовното осъзнаване обаче предполага да бъдем съзнателни и да взимаме разумни решения как да упражняваме свободната си воля и на какво да служим, за да съумеем да спасим душата си и душите на околните. Защото затова сме тук…

   Както казах, астрологията е точна. Още преди да й вярваме, без да сме започнали да служим на тези същества, тя улучваше какви сме и затова ние се доверихме и започнахме да я изследваме. Точно така. Но именно по този начин работи заблуждението на тъмните сили. Както по-горе бях цитирала от Библията:

(2 Коринтяни 11:14) “И нищо чудно: дори самият Сатана се маскира като ангел на светлината! ”

   Тъмните сили се маскират така, че да имитират перфектно светлия замисъл. Ако Бог е вложил в нас определен замисъл и план за живота ни, тъмните сили ще ни убедят, че може би Бог не съществува, че ние сме просто такива, каквито сме, поради астрологичните разположения, че сме независими от Бог и че личната ни воля е суверенна. Но те няма да ни кажат, че няма как да бъдем напълно суверенни, а че сме създадени да вярваме в определени неща и чрез вярата си да се храним с определена духовна храна и да служим на определени духовни сили и цели. Или пък ще ни убедят, че планетарните разположения определят съдбата ни и оттам ние ще изоставим изцяло личната си воля и личните си избори и ще започнем да служим на силите, управляващи небесните обекти?

   Това е същината на така наречената “false light” (фалшива светлина). Тя ни храни с погрешната духовна храна, която много добре мимикира това, за което сме създадени от Бог. Фалшивата светлина ни подтиква да правим погрешни избори и да си мислим, че служим на добри цели, защото считаме, че: ”Всичко пасва перфектно, създаден/а съм да бъда това и да изпълнявам тази духовна работа/да бъда този човек.”. Уви, не. Не е така. Просто заблудата е много умела. Дяволът е княз на заблудата. Духът на антихриста, е духът на заблудата. Заблудата е неговата същност и съвременният свят е завладян от заблуда. И нека отново се позова на този стих: (2 Коринтяни 11:15) “ 15 Така че какво странно има в това, че неговите слуги се маскират като слуги на праведността? Но накрая те ще си получат заслуженото за делата си.”.

   И така, докато вярваме в личби, в астрологията, във всякакви суеверия, ние сме идолослужители и роби на тъмните сили, защото с идването си Христос ни освободи от тези сили и е само въпрос на избор да го последваме. Колкото и крайно да звучи, истината е истина, не за да ни удовлетворява, а за да ни прави силни и свободни, когато я узнаем.

(2 Тимотей 4:3-4) “3. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти 4. и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.”

Времето май че е дошло. Толерансът ни към тежките истини е спаднал много, откакто се увлякохме по приятните, угодни за егото ни приказки на фалшивата светлина. И неслучайно се появиха редица хора, които да изпълнят ролята на въпросните “учители”.

(Матей 23:8-10) “8.Но вие не наричайте себе си учители, защото Един е вашият Учител, а вие всички сте братя.
9. И никого на земята недейте нарича свой отец, защото Един е вашият Отец - Небесният.
10. Не наричайте себе си и наставници, защото Един е вашият Наставник - Христос.”

(1 Тимотей 4:1-5) “1.А Духът изрично казва, че във времена, които идат, някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения

2. чрез лицемерието на човеци, които лъжат, чиято съвест е прегоряла,

3. които забраняват жененето и повеляват въздържане от ястия, които Бог създаде, за да се употребяват с благодарение от онези, които вярват и разбират истината.

4. Защото всяко нещо, създадено от Бога, е добро и нищо не е за отхвърляне, ако се приема с благодарение,

5. понеже се освещава чрез Божието слово и молитва.”

(Матей 7:15-20) “15. Пазете се от лъжливите пророци, които дохождат при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители.

16.От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи?

17.Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.

18.Не може добро дърво да дава лоши плодове; или лошо дърво да дава добри плодове.

19. Всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огън.

20. И тъй, от плодовете им ще ги познаете.”

(1 Тимотей 1:3-11) “ 3. Както на тръгване за Македония те молих да останеш в Ефес, така и сега те моля да заръчаш на някои да не предават друго учение,

4. нито да се занимават с басни и безкрайни родословия, които спомагат по-скоро за препирни, а не за Божие назидание във вярата.

5. А целта на това поръчение е чистосърдечна любов от добра съвест и нелицемерна вяра,

6. от които неща някои, като не улучиха целта, отклониха се в празнословие

7. и искат да бъдат законоучители, без да разбират нито какво говорят, нито какво твърдят.

8. А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой законно,

9.като знае това, че законът не се налага за праведния, а за беззаконните и непокорните, за нечестивите и грешните, за неправедните и скверните, за убийците на бащи и убийците на майки, за човекоубийците,

10. за блудниците, мъжеложниците, търгуващите с хора, лъжците, кълнящите се в лъжа и за всичко друго, което е противно на здравото учение

11. според славното благовестие на блажения Бог, което ми бе поверено.”

   Та, в последно време можем сами да видим как се появиха различни трактовки на какви ли не “учители”, преиначаващи дори християнството, чиито проповеди са преплетени с термини дори като “карма”, “прераждания” и какво ли още не, извращаващо смисъла на Христовата жертва и Христовото дело… А тези термини са вмъкнати сред светинята – сред Словото Божие от Библията. И това е меко казано съкрушително, защото учители, позоваващи се на Дънов, било то Изворски или Елеазар Хараш, или други подобни окултисти, смесват благата вест с демонични учения. Вкарват хората в примка, защото човешкият дух разпознава Словото Божие и е жаден за него, но другите омерзителни древноизточни термини объркват представата му за света и го свързват с нечисти сили, карат го да върви по грешен път и да поробва лека-полека душата си.

   В точно тази насока се подвизава според мен най-опасната и жестока заблуда в Ню ейдж средите – така наречената концепция за Христовото съзнание.

   Както казах, дяволът е княз на заблудата, а заблудата в своята кулминация е изключително наподобяваща и имитираща Истината. Заблудата е едва ли не паралелен свят, който те кара да си убеден, че си в Истината, докато не се разкрие фактът, че си вървял по егоистичен и зъл път на себичност, себеслужение и идолослужение и докато не бъдеш окончателно обречен. И е наистина зловещо колко хора са в тази примка…

Според Ню ейдж доктрината (която буквално си е децентрализирана доктрина, защото информацията за тези духовни практики е наводнила интернет пространството и медиите), когато човек напредва във въпросното мнимо “чистене на карма” и “вдигане на нивото на вибрацията и съзнанието си”, този човек достига до Христовото съзнание… В тази концепция се твърди, че както Бог, така и Христос са в нас и са аспекти от нас самите, следователно, когато човек достигне до върха на своето духовно усъвършенстване, той достига до ниво, наречено “Христово съзнание” или “Christ consciousness”. А в това лъжеучение Христос не е представен като Син Божий, Който е бил пратен поради милосърдието на Господ при човеците, за да им подари чрез жертвата си на кръста Светия дух (Който Дух действително е единственият път, по който да се спаси човечеството и да се върне при Господ – това е Духът на Господ Бог, пратен да пребъде в нас и да ни насочва и наставлява, докато ние смирено се уповаваме на Божието Слово). В това лъжеучение Христос е представен като един от МНОГО гурута, наставници и учители, които били дошли на Земята и изпратени от Бог. Твърди се, че Той е бил мистик и че всички ние, чрез пречистване и вяра във вселената можем да достигнем до състоянието, в което Той бил – и това състояние на Духа наричат “Христово съзнание”. Но Христос НЕ Е човешко състояние, достъпно за всекиго! Това е богохулство. Христос е свят и е дошъл като въплъщение на Бог в човешка плът, именно за да спаси нас, които сме хора и които сме замислени от Бог да бъдем в това свое тленно състояние по време на земния си път и да сме смирени, за да можем чрез упование в Господ да се освободим от Първородния грях и при добро служение да възкръснем на Новата земя. Въпросното фалшиво учение кара хората не да се молят на Бог, който ги е създал и е вдъхнал живот в тях и ги е възлюбил, нито да се боят от Него поради величието Му и пълната Му власт над всичко. Това учение кара хората сами да се смятат за богове и не само това, но и да се отнасят към себе си като към богове… Много хора са тръгнали по този път. А както се казва: (Матей 7:13-14) “13. Влезте през тясната порта, защото широка е портата и пространен е пътят, който води към погибел, и мнозина са онези, които минават през тях.

14. Понеже тясна е портата и стеснен е пътят, който води към живот, и малцина са онези, които ги намират.”

Това, че концепцията за “Христовото съзнание” е един своеобразен апогей на измамата и сатанинската заблуда е било написано недвусмислено в Библията:

(2 Солуняни 2:1-17) “1. А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя,

2. да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден.

3. Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта,

4. който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог.

5. Не помните ли, че, още когато бях при вас, ви говорех това?

6. И сега знаете онова, що го задържа да се открие той в свое време.

7. Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато се не отдръпне оня, който я задържа сега, -

8. тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби

9. тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса,

10. и с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение.

11. И за това Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата,

12. та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.

13. Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение,

14. към което нещо ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа.

15. И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание.

16. А Сам Господ наш Иисус Христос, и Бог и Отец наш, Който ни възлюби и чрез благодатта Си ни даде вечна утеха и блага надежда,

17. да утеши сърцата ви и да ви утвърди във всяко слово и добро дело.”

   А нека видим и какво е казал Иисус Христос, Божият син, за последните времена:

(Марк 13:4-6) “4 Кажи ни, кога ще бъде това? И какъв ще бъде знакът, когато всичко това предстои да се изпълни?

5 А Исус почна да им казва: Пазете се да ви не подмами някой.

6 Мнозина ще дойдат в Мое име и ще рекат: Аз съм Христос и ще подмамят мнозина.”

(Марк 13:21-22) “21 Тогава ако ви каже някой: Ето, тук е Христос, или: Ето там! не вярвайте;

22 защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци, които ще покажат знамения и чудеса, за да подмамят, ако е възможно и избраните.”

   И нека обърнем особено внимание на следните думи.

(Марк 13:14-16) “14 И когато видите мерзостта, която докарва запустение, [за която говори пророк Даниил], стояща там гдето не подобава, (който чете нека разбира), тогава ония, които са в Юдея, нека бягат по планините;

15 и който е на къщния покрив да не слиза в къщата си, нито да влиза да вземе нещо от нея;

16 и който е на нива да не се връща назад да вземе дрехата си.”

“Там, където не подобава” би трябвало да означава Йерусалимският престол, защото е казано, че ще се появи човек, който ще се прави на княз и бог с личби и чудеса и че ще му се кланят много хора. Това гласи коментар на Уилиям Макдоналд за Марко 13:14: “14-ти стих отбелязва средата на периода на Скръбта, когато започва времето на Голямата скръб. Ние разбираме това, когато сравним този текст с Даниил 9:27. Тогава в храма в Ерусалим ще бъде издигнат огромен отвратителен идол. Хората ще бъдат принуждавани насила да му се покланят, в противен случай ще бъдат убити. Разбира се, истинските християни ще откажат да му се поклонят.

Издигането на този идолопоклоннически образ ще сигнализира началото на големи гонения. Онези, които четат и вярват на Библията, ще познаят, че е дошъл моментът да се бяга от Юдея. Няма да има време да се вземат и най-необходимите вещи. В особено тежко положение ще бъдат бременните жени и майките кърмачки. Положението ще бъде още по-тежко, ако всичко това се случи през зимата.”

   Уилям Макдоналд е тълкувал въпросното пророчество буквално.

   Ако посланието е било алегорично, а не буквално, и ако приемем, че Йерусалимският престол е метафора за “трона на нашето сърце” (както се изразяват някои християни за сърцето си и го определят като трон, а упованието на сърцето им е това, което стои на трона), на който би трябвало да стои Христос, то изразът “Мерзостта на запустението” е много подходящ да опише състоянието на хората, които без Светия дух се самообожествяват и на трона на чието сърце стоят различни идоли. Запустение може да означава липсата на Светия дух на трона на нашето сърце, превъзнасянето на сатаната, защото той е образ на себичността и егото. А който не живее за Бог, а живее, за да задоволява егото си, винаги чувства празнота, която трябва да запълва чрез служенето на различни свои похоти. А тези, които се смятат за богове и мислят, че вселената им дължи задоволяване на всички техни похоти и чрез окултни практики си ги набавят, изпълняват “мерзостта на запустението”.

   Може би концепцията за “Христовото съзнание” е Антихристът? Много вероятно. Най-малкото знаем че, както казва Апостол Павел в (2 Солуняни 2:7):

“7.Тайната на беззаконието вече действува, само че няма да бъде извършена, докато не се отдръпне оня, който я задържа сега, -

8. Тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби

9.тогова, чието явяване, по действие на сатаната, е с всяка сила и с поличби и лъжливи чудеса,

10. И с всяко неправедно прелъстяване ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение.

11. И затова Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а обикнали неправдата.”

   Затова бъдете разумни! Не вярвайте на това, което ви е приятно, а вярвайте на това, което ще ви спаси! Бъдете благословени! Амин.