Странно нещо е животът! Уж все трупаме, трупаме и трупаме мъдрост, пари, познания, опит, впечатления... А някак си все повече усещам да ми липсват някои неща. Имам чувството, че все повече губя по точки в някакво измислено състезание, а дори не знам срещу какво или срещу кого е. Всяка загуба е предпоследна. И с всяка такава все повече се отдалечавам от това, което искам да бъда. Толкова много неща допуснах да изчезнат!
Едва ли има човек, в мислите на който никога да не е настъпвало объркване. Колкото и да сме уравновесени и да знаем какво искаме, колкото и добре да сме си направили план и да вървим по избрания път, понякога идва момент, когато нещо се обърква и ни завърта в кръг.
Не бива да се "забиваме" в собствения си малък свят, тъй като живота е изследване на всичко, което ни вълнува и след това опит. Да се види света, да се погледне зад стените, да почувстваме опасностите, да се намерим един друг и да усещаме. Това е целта на живота. Всичко, което трябва да решим е какво да правим ...