"Абортът - убийство
или акт на милосърдие?"
Влизам в дом "Майка и дете" - домът на изоставените. Гледам детските очи, огромни и пълни с мъка. Гладни за обич, за ласка. Нещастни, защото не по своя воля са дошли на този свят.
Малките ръчички се протягат към мен:
- Вземи ме! - казва момченце - Стани моя мама! Моля те, нека и аз да имам майка!
Боли! Много боли... Сърцето ми простенва...
Разглеждам мизерията, болестите, не рядко смъртта и питам: Защо?
Вървя по улицата. Срещам бременна жена. Говори:
- Какво ще го правя сега? Не го искам това дете! Мразя го! Не съм готова да имам деца...
И питам: ЗАЩО?
Чувам викове. Скандал. Някой пищи - жена, бременна. Пребита. Синини около очите ú. Синини по тялото ú. Мъжът до нея посяга отново и отново. Не го интересува къде удря... Бременността за него не е проблем...
И пак питам: ЗАЩО? ...