20 sept 2009, 21:50

За любовта и посветените 

  Ensayos » De amor
1538 0 0
7 мин за четене

Интерактивно есе

Посветените в любов отдавна подозират, че тя е нещо повече от емоционално и хормонално, волево и интелектуално състояние на изградената личност или най-малкото е зрънце свобода, втъкано във вяра и нежност, и мъдрост, и надежда, че този, когото привличаш като магнит, когото обичаш безрезервно и безусловно, е твоето днес.

Днес и сега, неподвластни на суровото време, точно заради онова съпричастие и съпреживяване, каквото си мечтал да постигнеш в пътя си, борейки се с недъзите, със собствените предразсъдъци и комплекси, с грешните преценки за човека срещу теб, с мелничните перки на ежедневието.

 

http://vbox7.com/play:2da4adb3

 

Ако си влюбен – бъди докрай, без да остава в затъмнение и недоразвит сенчестият ъгъл на душата ти, а и трябва да излезеш от заслепението, благодарение на чувството за собственото «аз» и възможността в замяна да не искаш каквото и да е…

Повярвалите в любовта, а аз знам, че са много, съумяват да разгорят жаравата ù и да поддържат огъня жив, а животът непрекъснато доказва, че влюбването като отношение, прерасне ли в любов, то хармонията с околните, със света и най-вече със собствените усещания, мисли и мироглед, е настъпила.

Нужно ли е да даваме определения на любовта като красива, безсмъртна, необикновена, божествена, романтична, а в крайна сметка - прагматична и следваща духа и ритъма, в който обществото живее.

За едни тя е пролетна пълноводна река, която покрива брега във все по-високите му нива – бавно, но осезаемо го поглъща, облагородява и осъзнава силата си. За други е слънчева усмивка, скрита в грозд, в сочен есенен плод, в пастелни капещи листа, в мъгли и вятър студен, но когато знаеш, че има кой да те заслони, с кого да споделиш, есента по-леко минава.

А има и такива, които обичат и Венеция през зимата (наред с веселите карнавални образи се промъква и черната маска на Смъртта. Да помнят хората, че всичко е преходно, да се веселят, похапват, пият и танцуват), когато през първите два месеца в годината светът е карнавал, но и Венеция през пролетта (LaSerenissima - Най-ведрата република), когато има по-малко туристи и съзерцанието поражда мотива. Любовта ще е чувството, което ще ви води на разходка по Канале Гранде, ако сте на vaporetto №1, тя ще бъде онова предизвикателство, което ще държи главата ви над водата и което ще усетите като вътрешна необходимост – да изразите с думи, да напишете сонет, или да си излеете душата в есе, което и правя днес пред вас. Много творци са описали истинската ù същност, не само чрез стих и писане, но и чрез рисунки, фотографии, музика и танц. В съвремието талантливи хора успяват да я представят в колажите си, благодарение на участието си в глобалната мрежа, затова все по-сериозно тя ще намира своето място и в историята на нет-а, дори в аналите на създаваните от нас странички.

 

 

Искам да те имам, но да съм свободна,
това е, както казват, мисия природна.
Привързването към душата
задълго "свива" ми крилата.
Силно подчинена, сговорно с ума,
аз съм запленена и от страст горя - 
за да има двама, тръгнали на път,
тихо благославям спорния ни кът!

 

 

По пътя на своята любов през пролетта, узнах и претършувах най-съкровените кътчета на човечната душа. Днес, на прага на есента, трябва да ги превзема с кротост и търпение… за да знам какво е любов!

 

http://vbox7.com/play:78d239ff&al=1&vid=86912

 

Нищо, че след есента ще дойде бяла зима,

важното е, че и след мен любов ще има!

 

 

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??