Болката е навсякъде по света. Тя може да бъде причинена от душевно или физично нараняване, или пък от взето  решение. Изпълва ни с гняв, със сълзи, с отчаяние дори. Каквато и да е, тя е болезнена и, макар трудно, е преодолима.

            Като се замисля върху всичко това, все повече осъзнавам, че, когато е причинена от едноминутно решение, е  повече от жестока. Но почти на всеки се случва да преминава през това. Взетото решение, което ни се струва най-добро, не ни носи мислената радост. Ето как започва да ни боли и продължава през целия ни живот. Само че не винаги ни помагат искрените съжаления.

            Решението за една минута може да бъде обмислено или не.

            Когато сме го обмислили, накрая за една минута ни идва решението. Щастливи сме, че сме прави. Идва време, когато разбираме , че сме сгрешили. Всичко е поправимо... Само че понякога на другите хора им писва да прощават и да приемат разкаянието ни или пък да ни дават шанс. Иска ни се да имаме машина на времето, за да оправим нещата. Въпреки че не го признаваме в такъв момент, тя  би могла да обърка всичко, а и, щом е станало нещо, си има причина. Понякога причината е просто да страдаме, но без страданието няма да знаем какво е истинското щастие. Звучи зле нали? Действителността е такава.  Връщане назад не винаги има. Прошката не е лесна. А понякога не е до прошка, а до нещо друго. Но когато е за нея, тогава боли най-много. Бих казала човек се учи от грешките. Това обаче не би могло да ни успокои трайно и да ни накара да забравим за онова решение.

             Повечето решения за една минута не са обмислени предварително. Аз смятам, че не трябва да се замисляме толкова, а да даваме по-смело. Сърцето не винаги диктува  правилните неща, защото знае какво искаме, а то рядко се съгласува с разума. Някои ни карат да страдаме, други ни задъхват от щастие. Те са като айсберг в тихия безветрен океан. Крият се, а ние знаем, че трябва да слушаме разума. Не поемаме риска за нова работа, за нов живот или пък точно обратното. А после разбираме грешката си и че птичето веднъж кацва на рамото.

            Каквото и да решим, колкото и зле да ни се отрази взимането на решения за една минута. Винаги крие риск от болка и от неочаквано разкаяние. Всеки край дава ново начало, нова обърната страница.

            Винаги ще се замисляме за онова - другото решение, което не сме взели, дори и да сме щастливи, а в един момент може да ни се иска и да се върнем назад.. Някои cа щастливи, но се замислят за другия път, които не са избрали. Не може да опитаме от няколко пътища и да си изберем, и всичко да е по-старому. Трябва да приемем съдбата си.

            Терзания, болка, сълзи - заради едно решение. Решение, което цял живот се помни. Отначало е настояще, а после става отминал спомен в бъдещето. И се питаме "защо, по дяволите, нямаме часовник навреме?". Няма как да го притежаваме. А и понякога това е по-добре за нас, но го разбираме късно, след като сме страдали. Не трябва да си усложняваме живота ,а да проявяваме разбиране. Понякога имам странното чувство, че многото щастие  е просто, за да те

боли много повече, когато вземеш грешно решение или се нараниш. Трябва да се научим да ставаме, след като паднем. И да помним, че по света има много други по-големи страдания.

            Трябва да се радваме миг за миг. Каквото и да стане, най-непоносимата болка е смъртта. Другото се преодолява. Не можем винаги да страдаме. Временно трябва да поемем отговорността и да ни поболи  за уж безобидната постъпка с най- добри намерения. Такъв е животът. А жестоката истина е следната: за по-малко от минута можем да вземем решение, за което цял живот ще се разкайваме. А най-искреното ни съжаление никога няма да успее да ни помогне.