За насилието и ненамесата
Накрая осъзнах в какъв свят живея - в свят на насилие и жестокост. Когато човешкият живот се сведе до инстинкт за оцеляване, за никаква духовност не можем и да мислим, за никаква красота и идеали.
И ако някой реши да ми доказва, че виждам насилие и жестокост, защото те били в мен, ще му заявя, че със сладникав живот духовност и прозрения не се постигат. Лесно е да се дават съвети от позицията на уредения живот. Трудно е да опазиш човещината си обаче, когато си принуден не само да оцеляваш, но и да търпиш неразбиране и обиди от всеки срещнат.
Законът за причините и последствията?! Това време е времето, което сами си създадохме. Как? С безразлично подминаване на всички симптоми на дехуманизация, на пошлост, която междувременно се превърна в заместител на идеала.
Никой, който остава безучастен и днес, виждайки какво се случва, не може да бъде авторитет за мен. Ние не можем да осъждаме егоизма, да прокламираме алтруизъм или духовност, ако подкрепяме същия този егоизъм, вдигайки рамене и оправдавайки се с някаква индийска дума, с карма. Хора, представящи се за духовни и печелещи пари от това, използвайки любознателността и неувереността на другите, са просто чудовища, които трябва да се засрамят, ако имат и капка съвест, от своето бездушие, от това, че прокламират една ненамеса, която е точно като ненамесата на чорбаджиите по турско време, на които просто им е било добре. За този, на когото са му наред нещата, разбира се, че светът е хубаво място. Но нека се запитаме например, нима бе лош и агресивен един Нягол, когото убиха във варненския мол?! Колко много примери мога да дам. Всекидневието ни се претъпка с тях, просто вече няма място, в което сетивата да видят, да възприемат нещо друго, освен насилие.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нели Дерали Todos los derechos reservados