За насилието и ненамесата
Накрая осъзнах в какъв свят живея - в свят на насилие и жестокост. Когато човешкият живот се сведе до инстинкт за оцеляване, за никаква духовност не можем и да мислим, за никаква красота и идеали.
И ако някой реши да ми доказва, че виждам насилие и жестокост, защото те били в мен, ще му заявя, че със сладникав живот духовност и прозрения не се постигат. Лесно е да се дават съвети от позицията на уредения живот. Трудно е да опазиш човещината си обаче, когато си принуден не само да оцеляваш, но и да търпиш неразбиране и обиди от всеки срещнат.
Законът за причините и последствията?! Това време е времето, което сами си създадохме. Как? С безразлично подминаване на всички симптоми на дехуманизация, на пошлост, която междувременно се превърна в заместител на идеала.
Никой, който остава безучастен и днес, виждайки какво се случва, не може да бъде авторитет за мен. Ние не можем да осъждаме егоизма, да прокламираме алтруизъм или духовност, ако подкрепяме същия този егоизъм, вдигайки рамене и оправдавайки се с някаква индийска дума, с карма. Хора, представящи се за духовни и печелещи пари от това, използвайки любознателността и неувереността на другите, са просто чудовища, които трябва да се засрамят, ако имат и капка съвест, от своето бездушие, от това, че прокламират една ненамеса, която е точно като ненамесата на чорбаджиите по турско време, на които просто им е било добре. За този, на когото са му наред нещата, разбира се, че светът е хубаво място. Но нека се запитаме например, нима бе лош и агресивен един Нягол, когото убиха във варненския мол?! Колко много примери мога да дам. Всекидневието ни се претъпка с тях, просто вече няма място, в което сетивата да видят, да възприемат нещо друго, освен насилие.
© Нели Дерали All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всички помним известния постулат "Битието определя съзнанието". Тук няма да се спирам на страничния въпрос чие е авторството му, което марксистите приписваха на Маркс. Бих добавил от себе си:
"Битието определя съзнанието, ако последното е ниско."
Може ли насилникът да проповядва Ахимс? Убиецът - да осъжда убийствата? Развратникът - да апелира за целомъдрие?
Моят отговор е - да! Да си зададем въпроса - откъде идва насилието?
Освен, че то е заложено в човешкия геном, виновно е и скъсването с природата. В урбанизираните каменни джунгли, последната връзка между човека и природата е сексът. Жан Жак Русо беше казал: "Назад към природата". Това е естественият път за ограничаване на насилието. То е центробежният ефект от урбанизацията.
Поздравявам авторката за споделените от нея мисли по важна тема и оценявам най-високо написаното от нея! -
Споделям...
"Хора, представящи се за духовни и печелещи пари от това, използвайки любознателността и неувереността на другите, са просто чудовища, които трябва да се засрамят, ако имат и капка съвест, от своето бездушие, от това, че прокламират една ненамеса, която е точно като ненамесата на чорбаджиите по турско време, на които просто им е било добре." Но как, когато е от ясно по-ясно, че нямат и капка съвест?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Например така наречените псевдодуховни отричат изкуството. Това е изключително важен знак, червена лампичка, която отдалече дава сигнал за какво изкривяване иде реч. Изкуството е един от стълбовете на човешката мисъл, на човешката дейност, насочена към създаване и поддържане на цивилизационния модел. То е и винаги е било и мост към по-дълбоките нива на мисълта, към прозренията, заедно с науката и ,разбира се, философията. Това не бива да се забравя.
Проблемът у нас е, че духовността се превърна в шир потреба. А тя никога не е била това. Не може един човек да схване идеала и да го изповядва с няколко прочетени книги от масовата "окултна" литература, без да е оплоден неговия ум от науката, от изкуството, от сериозните религии. Той трябва да познава цивилизацията, за да може да достига до дълбоки изводи, а не до агресивна глупост.
Та, това, което виждам у нашите духовни школи и движения, е лицемерие, градиращо в агресивна посредственост и жалък фанатизъм. Тези хора масово са откровено зли хора. Това не може да е духовност. Един зъл човек не може да бъде духовен, това е невъзможно да бъде възприето от мисълта, още по-малко като еталон. Затова ислямският шовинизъм е крайно опасен и негативен като явление. Подобни явления трябва да бъдат ограничавани до етикета аутсайдер, а не да стават световен модел.
Неприятното е, че в България, поради ширещата се посредственост, и "християнският" модел не е по-добър. От собтвен горчив опит, продължаващ вече 25 години, искам да подчертая. Бяло братство, всякакви секти - будисти, последователи на йога, всякакви разклонения на протестанство и прочие, са крайно негативни като явления. Виждам какви са хората, постъпките им, и съм опечалена. Наскоро имах възможност да се сблъскам фронтално с представителите на две секти у нас - Розенкройцерите и Сант Мат. Ужасът е пълен. Лицемерие, лъжи, агресивност, просташка посредственост. Там има дарения, десятък, там се дават пари и ако не даваш пари, те гонят. Там се гонят и свободомислещите, там всеки различен е неудобен.
Подчертавам, едни от най-опасните секти в България са това, защото ученията им са много интелигентни. Мнозина са се разочаровали, отдръпнали са се с големи емоционални травми и понижено самочувствие. Но, както знаем от психологията, това е начинът - трябва да бъде отречен авторитета на насилника, това е първата стъпка от лечението. Поначало в подобни секти отиват хора с ниско самочувствие. Но у нас, с тази трудна, много трудна в материално отношение деайствителност и крайно затруднена себереализация, хората, които се обръщат към съвети на окултисти стават все повече. Уви. Затова, макар и кратък, текстът ми иска да обърне внимание на тази тема. Тези хора, сектантите и окултистите прокламират ненамеса. Това е много удобно. Защо? Човекът, който поначало е по-нежен, по-фин като чувствителност не обича агресията. Като му се внуши, че не е редно да защитава правото си на справедливост, че и да бъде поругаван, трябва да търпи безропотно, такъв човек става много удобен послушко. Това е.
Мисана, благодаря и на теб. С теб разговаряме по тези теми многократно. И ще продължим надявам се, защото са много болезнени за нашето общество. Та изкуството има точно това призвание - да буди! Нека не го забравяме. То не е самоцел, а едно силно оръжие срещу посредствеността и липсата на хуманност.