"За него - животът - направил бих всичко"
2 мин за четене
"ЗА НЕГО – ЖИВОТЪТ - НАПРАВИЛ БИХ ВСИЧКО"
Живот – плетеница от съдби, шарени кончета, свързани здраво едно в друго. Един гоблен, който сами шием, бодче по бодче и само ние определяме как ще изглежда. От първия си дъх, от първат сълза, от първия звук преплитаме нишка след нишка, цвят след цвят, докато в един момент поспрем за секунда и се запитаме... защо? Какво всъщност искаме, на какво държим, какво сме постигнали? Забързани, угрижени и замислени за собственото си съществуване, губим същността си. Пропускаме наи-важното – смисъла. Кое е това, за което се борим, заради което продължаваме напред? Не бива да се оставяме на течението, така ще пропилеем дните си, а животът съвсем не е като във филмите, нов дубъл няма. Това е основната причина да се радваме на всеки миг. В механизираното си ежедневие пропускаме най-хубавото – любовта. Защо ни е всичко останало, ако няма с кого да го споделим? Кому е нужна обичта, ако тя е затворена като в клетка в сърцата ни? Не я пестете! Около нас има толкова хора, които биха дали всичко, за да сме щастливи, раздавайте я с пълни шепи и тя ще ви се връща. Не е достаъчно да обичаш някого, ако не му го показваш, той няма да се чувства окрилен от любовта ти. А какво по-хубаво от това да знаеш, че някъде има същество, за което значиш нещо, което бленува да види светлината в усмивката ти, топлината в погледа ти, да усети нежното докосване на ръцете ти и опияняващото изгаряне на целувката ти. Толковоа е просто и същевременно истинско и красиво. Това е всичко, което трябва да дадем в името на пълноценния живот, защото животът се ражда от любов. Нека се радваме на малките неща, на една капчица, на едно цветенце, на една прегръдка, на една песъчинка дори. Толкова много обич и красота има около нас, а ние не я забелязваме, едва когато я изгубим осъзнаваме нуждата си от нея, сякаш гледаме, но със „широко затворени очи”. И пак ще я търсим, защото инстинктът ни зове, защото до последният удар на сърцето се нуждаем от любов. Тя е основата на живота. Всяка секунда е необикновена и неповторима, твоя. Не я изпускай! Изживей я така, както за теб ще е най-прекрасна. Подари я на Живота. И когато се търкулне и последната, поглеждайки избродираният от тебе гоблен, ако си кажеш, че не съжаляваш за нищо и това е най-хубавото творение, което си виждал, значи си живял и си бил щастлив. А ако искаш да дариш парченце щастие в живота на хората, които истински цениш, не е нужно да правиш много, просто ги целуни и им кажи: „Обичам те”!
Живот – плетеница от съдби, шарени кончета, свързани здраво едно в друго. Един гоблен, който сами шием, бодче по бодче и само ние определяме как ще изглежда. От първия си дъх, от първат сълза, от първия звук преплитаме нишка след нишка, цвят след цвят, докато в един момент поспрем за секунда и се запитаме... защо? Какво всъщност искаме, на какво държим, какво сме постигнали? Забързани, угрижени и замислени за собственото си съществуване, губим същността си. Пропускаме наи-важното – смисъла. Кое е това, за което се борим, заради което продължаваме напред? Не бива да се оставяме на течението, така ще пропилеем дните си, а животът съвсем не е като във филмите, нов дубъл няма. Това е основната причина да се радваме на всеки миг. В механизираното си ежедневие пропускаме най-хубавото – любовта. Защо ни е всичко останало, ако няма с кого да го споделим? Кому е нужна обичта, ако тя е затворена като в клетка в сърцата ни? Не я пестете! Около нас има толкова хора, които биха дали всичко, за да сме щастливи, раздавайте я с пълни шепи и тя ще ви се връща. Не е достаъчно да обичаш някого, ако не му го показваш, той няма да се чувства окрилен от любовта ти. А какво по-хубаво от това да знаеш, че някъде има същество, за което значиш нещо, което бленува да види светлината в усмивката ти, топлината в погледа ти, да усети нежното докосване на ръцете ти и опияняващото изгаряне на целувката ти. Толковоа е просто и същевременно истинско и красиво. Това е всичко, което трябва да дадем в името на пълноценния живот, защото животът се ражда от любов. Нека се радваме на малките неща, на една капчица, на едно цветенце, на една прегръдка, на една песъчинка дори. Толкова много обич и красота има около нас, а ние не я забелязваме, едва когато я изгубим осъзнаваме нуждата си от нея, сякаш гледаме, но със „широко затворени очи”. И пак ще я търсим, защото инстинктът ни зове, защото до последният удар на сърцето се нуждаем от любов. Тя е основата на живота. Всяка секунда е необикновена и неповторима, твоя. Не я изпускай! Изживей я така, както за теб ще е най-прекрасна. Подари я на Живота. И когато се търкулне и последната, поглеждайки избродираният от тебе гоблен, ако си кажеш, че не съжаляваш за нищо и това е най-хубавото творение, което си виждал, значи си живял и си бил щастлив. А ако искаш да дариш парченце щастие в живота на хората, които истински цениш, не е нужно да правиш много, просто ги целуни и им кажи: „Обичам те”!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Велина Маринова Todos los derechos reservados
