22 ene 2014, 22:08

За непослушните деца

2.1K 1 5
2 мин за четене

За непослушните деца

 

          Със сигурност и ти си имал ден, в който ти се струва, че детето ти си откача ушите си при събуждане, оставя ги на възглавницата и така преминава през деня си. Като стигне до възглавницата вечерта, понякога даже си ги слага.

          И си викаш от сутрин до вечер - Е няма такова непослушното дете. Все едно не е мое. Все едно не го познавам. Все едно заслужавам това отношение, след като правя толкова много за него.

Ами какво ли ще стане след 5 години???

          Искам да те успокоя. Наскоро установих нещо простичко, което винаги ми е висяло под носа, но не съм го виждал.

 

          Природата на всички деца е послушна.

 

          Да, представи си, че твоето дете е винаги послушно. Представи си сега, че всички деца са винаги послушни. Странно, нали? Налудничаво звучи даже. А е толкова простичко...

           Децата се раждат послушни.

                      И любопитни.

          Липсата на послушание не е нищо друго освен опит за комуникация. Не забравяй все пак, че комуникираш с човече със сравнително кратък житейски опит. Няма твоите години обучение по комуникация. Не забравяй също така, че както ти понякога не знаеш защо ти е криво, това често се случва и на твоето малко човече. Даже много по-често.

          И когато то се чувства така, започва да търси помощ. Първо ти привлича вниманието. Ти се отзоваваш. Не виждаш нищо сериозно, разсейваш го малко.

След малко детето се връща търсещо още повече вниманието ти. Защото първия път не си успял да му помогнеш да си махне напрежението.

Нито ти, нито то в този момент знаете причината за него. Отделяш му повече внимание, но не помага.

И така това започва да се повтаря отново и отново с все по-засилващо се търсене на вниманието ти.

Знаеш как често свършва това, нали?

 

Викаш, много непослушно беше детето цял ден.

 

Не не е вярно. Това не е непослушно дете. Детето просто търсеше помощта ти. А неговите реакции всъщност са огледало на твоите дела. Или липсата на такива.

 

Няма непослушни деца. Има глухи и слепи родители.

 

Ей, да си слушате децата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росен Балабанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Децата са като нетипичен за теб стил музика. Колкото повече я слушаш, толкова по-добре я рязбираш, но не слушането, а чуването е основното. А за да чуеш трябва да съпреживееш. Спомни си времето, когато ти си бил на неговата възраст и няма да ти е трудно.
  • Според мен да си добър родител е призвание което ти идва отвътре.....факторите са много,но основня според мен е този,че това е душа която заслужава внимание и разбиране.Дори на моменти си позволявам да се държа с моя син като с голям индивид.Всичко е опит....проба...грешка
  • С Жанет и с молба да споделяш по-често. Поздрав!
  • Не е да няма Уча се да го споделям

    И да слушаш децата си
  • Дооообре...
    Знаеш ли, че носиш някакъв толкова светъл и позитивен заряд... рядкосрещан.
    От лудницата ще да е
    Усмивки

Selección del editor

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...