За непослушните деца
За непослушните деца
Със сигурност и ти си имал ден, в който ти се струва, че детето ти си откача ушите си при събуждане, оставя ги на възглавницата и така преминава през деня си. Като стигне до възглавницата вечерта, понякога даже си ги слага.
И си викаш от сутрин до вечер - Е няма такова непослушното дете. Все едно не е мое. Все едно не го познавам. Все едно заслужавам това отношение, след като правя толкова много за него.
Ами какво ли ще стане след 5 години???
Искам да те успокоя. Наскоро установих нещо простичко, което винаги ми е висяло под носа, но не съм го виждал.
Природата на всички деца е послушна.
Да, представи си, че твоето дете е винаги послушно. Представи си сега, че всички деца са винаги послушни. Странно, нали? Налудничаво звучи даже. А е толкова простичко...
Децата се раждат послушни.
И любопитни.
Липсата на послушание не е нищо друго освен опит за комуникация. Не забравяй все пак, че комуникираш с човече със сравнително кратък житейски опит. Няма твоите години обучение по комуникация. Не забравяй също така, че както ти понякога не знаеш защо ти е криво, това често се случва и на твоето малко човече. Даже много по-често.
И когато то се чувства така, започва да търси помощ. Първо ти привлича вниманието. Ти се отзоваваш. Не виждаш нищо сериозно, разсейваш го малко.
След малко детето се връща търсещо още повече вниманието ти. Защото първия път не си успял да му помогнеш да си махне напрежението.
Нито ти, нито то в този момент знаете причината за него. Отделяш му повече внимание, но не помага.
И така това започва да се повтаря отново и отново с все по-засилващо се търсене на вниманието ти.
Знаеш как често свършва това, нали?
Викаш, много непослушно беше детето цял ден.
Не не е вярно. Това не е непослушно дете. Детето просто търсеше помощта ти. А неговите реакции всъщност са огледало на твоите дела. Или липсата на такива.
Няма непослушни деца. Има глухи и слепи родители.
Ей, да си слушате децата!
© Росен Балабанов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Децата са като нетипичен за теб стил музика. Колкото повече я слушаш, толкова по-добре я рязбираш, но не слушането, а чуването е основното. А за да чуеш трябва да съпреживееш. Спомни си времето, когато ти си бил на неговата възраст и няма да ти е трудно.
-
Според мен да си добър родител е призвание което ти идва отвътре.....факторите са много,но основня според мен е този,че това е душа която заслужава внимание и разбиране.Дори на моменти си позволявам да се държа с моя син като с голям индивид.Всичко е опит....проба...грешка
-
С Жанет и с молба да споделяш по-често. Поздрав! -
Не е да няма Уча се да го споделям
И да слушаш децата си -
Дооообре...
Знаеш ли, че носиш някакъв толкова светъл и позитивен заряд... рядкосрещан.
От лудницата ще да е
Усмивки
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
