Винаги търсим перфектния човек. С определен цвят коса, очи, стил, поведение, характер, излъчване, маниери и т.н. И когато намерим точно този човек, което впрочем е рядкост, започваме да се съмняваме в него. Не може да е така идеален, сигурно вътрешно е лош човек, сигурно има огромен недостатък, може би има ужасни навици. Сигурно спи на обратната страна, чорапите му миришат ужасно, има бенка на неподходящо място, ходилата му са прекалено големи, може да не е добър в леглото, може да е ужасно ревнив, може да има психични отклонения, да е заядлив и раздразнителен, да е досаден, може дори да е сериен убиец... Защо ние хората винаги търсим негативното, при положение, че сме намерили това, което сме си представяли, за което сме мечтали?! Ама тя глупостта не ходи по гората, ходи по хората, както е казъл народът. Защо му е на човек да бленува и да желае нещо и след като го открие да се плаши от него...
Та перфектни хора няма! Може да си ужасно красив, но да имаш глас с изключително дразнещ тембър. Може да си ужасно богат, но да си лош и отблъскващ. Може да страшно умен, но да си прекалено нисък. Или пък да си лъчезарен и усмихнат, но пълен. А ако си страхотен на външен вид, но с дебели пръсти или заострени уши, или къси мигли, или пък носът ти е крив, имаш бенка над горната устна и т.н. и т.н.
Когато обаче се привържеш към даден човек, когато го заобичаш, недостатъците избледняват, след това почти не ги виждаш и накрая изчезват. Всеки човек, когото обичаме е перфектен по свой собствен начин. Затова не търсете перфектния, търсете истинския, когато го намерите - ще стане перфектен.
© explose Todos los derechos reservados