Винаги търсим перфектния човек. С определен цвят коса, очи, стил, поведение, характер, излъчване, маниери и т.н. И когато намерим точно този човек, което впрочем е рядкост, започваме да се съмняваме в него. Не може да е така идеален, сигурно вътрешно е лош човек, сигурно има огромен недостатък, може би има ужасни навици. Сигурно спи на обратната страна, чорапите му миришат ужасно, има бенка на неподходящо място, ходилата му са прекалено големи, може да не е добър в леглото, може да е ужасно ревнив, може да има психични отклонения, да е заядлив и раздразнителен, да е досаден, може дори да е сериен убиец... Защо ние хората винаги търсим негативното, при положение, че сме намерили това, което сме си представяли, за което сме мечтали?! Ама тя глупостта не ходи по гората, ходи по хората, както е казъл народът. Защо му е на човек да бленува и да желае нещо и след като го открие да се плаши от него...
Та перфектни хора няма! Може да си ужасно красив, но да имаш глас с изключително дразнещ тем ...