Защо искаш да напишеш разказ? За да предадеш идея, която да не бъде осъдена само според своята идеологическа основа. Разказът е начин да поставиш читателя на друго място. Далеч от неговите преживявания. Далеч от неговите предразсъдъци. Когато чете, той се забравя. И се превръща в героя, в действащото лице. На всяка негова стъпка, читателят се пита "А аз бих ли отишъл толкова далеч? И при какви обстоятелства?"
И после се оказва, че си малко момиче, но симпатизираш на 42-годишен педофил.
А може би четеш през призмата на 16-годишна и вече не ти се струва нормално да говориш с приятелките на дъщеря си за любовта, еуфорията от секса и как искаш новата ти жена да е в диапазон 20-25 около твоята собствена възраст. По-млада, разбира се. И да ги напиваш с уиски междувременно.
В двата случая, четеш. И осъзнаваш цялата лошотия дето се таи в теб. Търсиш пределите и… на какво си способен? Какво би направил за да постигнеш желанията си? Ако знаеше само какви са те… и какво те движи.
Истинските преживявания не са сред приличните, принципните, красивите хора. Не са нито в света на реда и правилата, нито в непознатия свят на някой чужд човек, когото не разбираш.
Истинските мигове на осъзнаване и адреналин - когато някой ти влезе под кожата, поиска нещо, предложи ти нещо, наруши ти личното пространство, избяга от теб. Като разбереш как те вписва в собствения си свят. Когато те предизвика.
Момчетата, с разкопчаните ризи си играят с желанията ти.. Веднага разбираш какво искаш. Онези, които те обиждат... онези които не те взимат насериозно… или пък се вслушват във всяка дума, която кажеш, докато ти чуваш само тишината. Разбираш какво искаш, когато се проваляш. Тогава искаш достатъчно силно да не се проваляш или разбираш, че си струва единствено да се откажеш.
Така, неосъзнато и в най-добрия случай - следвайки интуицията си - човек пътува през живота. Най-добрите герои, които ще срещнеш, ще са най-предизвикателните, най-убедените в собствената си заблуда. Защото животът е прекалено сложен, за да се решава като теоретична задача. Няма подходящ аналитичен метод. Има ги само приближенията на числените методи и подходът "проба/грешка" на статистиката.
И така. Как се движим? Произволно по течението. Така казва Магьосника. Следвай ритъма, казват музиката и Монаха. А литературата и аз винаги сме действали опипом.
Опитваме новите образи, всеки приятел, всяко влюбване, хората, които ме смущават. Опипом. Около техните идеи, идентичност. В търсене на себе си. Какво съм, за себе си, за другите? Какво искам? А какво мога да дам на света? Защо съм.
Не знам.
Но понякога действам сякаш съм напът да разбера. Сякаш това което пиша има смисъл, някакво значение.
.
Животът е музика
Всяка нота е миг
Някоя - щастие, след нея - погром
И как двете преливат
С всеки жест ти твориш
И чрез тях някак действаш на хората
15.09.2019
© Есме Todos los derechos reservados