ЗА ПРЕХОДНОСТТА И ЗАГУБАТА

   Замисляли ли сте се колко преходно е всичко? Как нещата, които са ни били най-скъпи на света, и които са ни давали сигурност и уют, изчезват и попадаме в свят, който нехае за нашите чувства. Тогава осъзнаваме, че единственото, което ни остава, е да си спомняме с благодарност, всичко хубаво, което сме преживяли.

   Но не трябва да забравяме и друго. Животът е низ от събития, които следват своя ход, започват, протичат и завършват, и така ден след ден, веригата расте. Но ако се привързваме прекалено много към това, което се случва и нещата в живота ни, тази верига някой ден ще се вплете в краката ни и ще спъне развитието ни. Мислейки за миналото и съжалявайки за това, което сме изгубили, ние пропускаме да живеем пълноценно в настоящето. А без настояще няма бъдеще. Затова миналите събития трябва да останат в миналото и да започнем нов живот без конкретни очаквания. Просто отваряме съзнанието си и съпреживяваме всеки миг, който ни поднася настоящият ден. И не трябва да се страхуваме от поредна загуба и да мислим за момента, когато всичко ще приключи, а да изживяваме радостта и любовта със съзнанието, че това е дар, който животът ни поднася, за да дадем най-доброто от себе си. Така по-пълноценно ще се наслаждаваме на всеки момент, без обаче да предизвикваме съдбата с необуздани постъпки. Така след време няма да съжаляваме, че сме пропуснали да живеем пълнокръвно и смислено.

   Преходността и загубата са естествена част от живота и са етап от обучението ни по пътя към усъвършенстване. Живейте днес и сега и се радвайте на всеки миг!