Църквата присъства в историята ненатрапващо се и парадоксално. Тя проповядва ценности, за които модерният човек нехае - спасение му във вечността. И по идея състрадава на бедните, грижи се за страдащите. Но не с благотворителни концерти и кампании... Оттук и напрежението между средствата и целите. Знаем, че целта не оправдава средствата, знаем също, че средствата не бива да се превръщат в цел. Това е риск, от който Църквата иска да се предпази. Тя се страхува от неумерената социализация, от превръщане в светска институция. Тази тревога увеличава противоположния риск от изолационизъм, от духовна практика “зад стените” на монашеските общежития и в аскетическата пустиня.
Православието е реалистично в максимална степен. Много хора днес упрекват Православната църква, че пренебрегва социалните си задължения. Твърди се, че православието е консервативно вероизповедание, обърнато към миналото.
Изтъкват, че социалната активност на Църквата трябва да е най-значимият проповеднически ресурс на тази ...