За страданието и смеха
"Болката е неизбежна, страданието е по избор."
Страданието е нещото, което човек умее най-добре, като че ли, понеже бива съпътстван от него още от раждането си. Освен от физическа болка и дискомфорт, то може да бъде предизвикано и от неудовлетворени желания и представи. Сещате се, че такива не липсват през целия ни живот. Т.е. става въпрос за емоционално или, както го наричат - душевно страдание. Човек желае, стреми се към нещо, но по една или друга причина това нещо се оказва недостижимо за него, или пък, когато го получи - не такова, каквото си е представял. Ето, че имаме страдание.Оказва се, че главното преживяване на човек е преживяването за ограниченост, което се явява и основна причина за страданието. Чувството за загуба, на нещо или някого, също може да предизвика страдание. Тук, струва ми се, може да се говори за страдание от загубата на личен комфорт, материален или душевен, защото, да не се лъжем, човек е свикнал да живее с чувства на притежание, независимо дали става въпрос за притежание на предмети, хора или интелектуални и духовни постижения. Мен обаче, винаги ме е учудвало издигането в култ на страданието. Религиите в най-голяма степен са допринесли за това с техните жития на светци, които непрекъснато ни навират в очите. А и всички сме чували например глупостите, че страданието облагородявало. Ами не е така! В известна степен може и да смирява донякъде човешката лакомия и егоизъм, но веднага щом отмине ( нищо не трае вечно), човек възвръща предишния си облик и в нередки случаи негативните му качества не само се усилват, но и към тях се прибавя солидна доза цинизъм. Да не забравяме и завистта (как така само аз страдам, а другите - не!) и гадничкото желание да предизвикаш страдание и у някой друг (за да не бъдеш сам). Така че, в страданието няма нищо благородно и то в никакъв случай не те прави по-добър, в повечето случаи даже напротив!Може единствено да те подтикне към определени действия, целящи да внесат някакви подобрения в живота ти, за да можеш за в бъдеще да избегнеш подобни негативни преживявания.
А за хората, изживяващи се като вечните жертви, със сигурност могат да се изпишат тонове научни трудове, ако въобще си заслужават усилието. Те просто потвърждават тезата, че на страданието се отделя толкова внимание, именно защото от него могат да бъдат извлечени солидни количества дивиденти.
Както се забелязва, в темата акцентирам върху нефизическото страдание. Но, има теории, че физическото състояние влияе върху емоционалното/душевното, както и обратното. Т.е. те са взаимно свързани, както и повечето неща. Почти нищо (или нищо) не съществува само за себе си.
В тази връзка можем да се запитаме дали смехът, който се смята за олицетворение на щастието, не е породен от страданието. Т.е. не е ли той другата крайност или е просто другата страна на една и съща монета? Има различни видове смях, както знаем. Весел и безгрижен, невинен, ироничен, подигравателен, освобождаващ, съжалителен, жесток, добродушен, смях през сълзи и пр. и пр. ... Т.е. минаващ през цялата гама от човешки емоции. Смятам тук да се спра на най-чистия вид смях - веселия и безгрижния, защото за всички останали видове може да се каже, струва ми се, че са породени от страданието, т.е. негово следствие и в известна степен средство за превъзмогване. Виж, за истински веселия и неподправен смях, това не може да се каже. Той е като самороден бисер, уникален талант да виждаш смешната страна на живота и да ѝ се отдаваш без остатък. Има поговорка, че който се смее зло не мисли и това се отнася именно за този вид смях. За него съм съгласна, че те прави по-добър човек (поне докато се смееш) и в този смисъл те облагородява. Кара те да не вземаш прекалено насериозно нито света край теб, нито себе си. Прави те по-силен и уверен, а и е къде по-леко и приятно да минаваш с усмивка през живота. :)
Сега, друг е въпросът дали бихме познавали смеха, ако не познавахме страданието и дали бихме го ценяли толкова...
Ще ми се да вярвам, че смехът би бил възможен и без страданието . И ми се ще култът към страданието да бъде заменен от култ към смеха! Там, където има смях, няма страх, а от страха произлиза цялото зло, към което причислявам и страданието. Би било чудесно да има училища по смях, където да ни учат да виждаме смешното дори там, където сега ни се вижда немислимо и смятам, че от това животът като цяло на всички ни, може само да се подобри. Ползите за здравето ни (физческо и душевно) също ще бъдат огромни!
PS - Темата е необятна и това кратичко есе няма претенциите за всеобхватност, както и въобще никакви претенции. 🙂
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Чак богохулство... да не се избъзика човек...
-
Браво,богохулство,най-добре не опорочавайте това,не е имал избор,а мисия ,не четете достатъчно,не искам да обиждам никого ,но чессто незнанието ви е извън контрол и извън моята компетентност,всичко хубаво
!Колкото до учебника там е посочен като източник,но и философското есе не се пише на база фантасмагории,а като теза и доказателства и разсъждения,но сте много далече!
-
Ами всъщност Иисус е имал избор, Живка. Можел е да си седи на еврейския задник и да си гледа дърводелството. Но той станал месия и умрял на кръста, за да изкупи греховете на човечеството (ужким).
-
honesty (Jivka Koleva), след като видях, че твоят учебник по психология е Уикипедия, от която си четеш определенията за "страдание" и пренебрежителното "скъпа" в обръщението към мен, много неща ми се изясниха, поради което прекратявам дискусията. Това за Иисус пък въобще няма да го коментирам, че ще събудя някого със смеха си...
Лека нощ! 🙂 -
palenka (П.Антонова), много ме учудва това, че някакъв коментар бил изчезнал, защото аз коментари не съм трила и освен този, в който се казва, че смехът е реакция и т.н, друг не съм видяла. Нямам причина да трия, тъй като не се страхувам от различно мнение, а и от обиди не се засягам. Предполагам, може да се провери по някакъв начин дали нещо написано е било изтрито, защото не е добре да се хвърлят незаслужени подозрения към някого.
-
Нали не се казва "Исус го е боляло на кръста",все едно го е болял кръста,а "Исус е страдал на кръста",предполагам това не е било по избор или желание!Лека вечер!
-
Вторият ми коментар е изтрит, съжалявам, че въобще се включих.
Достатъчно това клише се разнася из фейса и др форуми. Уж ценно, а отлетяло в небитието -
Отвори учебниците скъпа и намери определението за страдание,не е като вашето!https://bg.m.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5
-
palenka (П.Антонова), благодаря за споделеното мнение! Може да е различно от моето, но за мен винаги е ценно да науча как някой друг възприема нещата, които и мен ме вълнуват. 🙂
-
honesty (Jivka Koleva), всъщност болката е тази, която може да бъде причинена умишлено, а страданието е нейното продължение, което се появява вследствие на изкривяване на действителността, именно чрез желанието ни да избегнем болката. Ето защо мисля, че страданието е избор. За някои.
За мен беше ценно да чуя и друго мнение. Благодаря! 🙂 -
Ranrozar (Стойчо Станев), да, темата е огромна и не бих могла да я обхвана цялата в едно кратко есе, а и нямам претенциите да я познавам в дълбочина, камо ли да откривам нови хоризонти в нея. Прошката и Доброто пък са отделни теми, заслужаващи да им се отдели специално внимание.
Благодаря ти за интереса и отделеното време! 🙂 -
Смехът е реакция, (външна проява), води до изразяване или прикриване на различни емоционални състояния. Може и истеричен да е.
Страданието е душевна характеристика. Дали е избор?
При психопатите и социопатите със сигурност е избор и средство за манипулация.
Клишета...
пп
сега го видях
С honesty (Jivka Koleva)! -
Страданието извинете не е избор,а може да бъде причинено умишлено във вид на насилие или агресия от външен индивид с цел разрушаване и оскверняване на личността!Не сте чели достатъчно психология!Поздрави!А чувството за щастие и пълноценност вече са признати за патология,но успех!
-
Да си призная, чета те с интерес!
Но това не са нови хоризонти. Похвално е, че умееш да интерпретираш Сократ, Сенека,Цицерон, Демостен,дори може да стигнем до Монтен и прочие философи от древността до наши дни.
Тук не прочетох нищо за Прошката и за Самоотричането в името на Доброто.
И все пак животът е достатъчно осмислен има ли в пустинята оазис за душата! -
Антоанета, Ирен, Жени, благодаря ви за включването и ценните коментари! Много усмивки и прохлада в летните жеги ви желая! 🙂
-
"Чувството за загуба, на нещо или някого, също може да предизвика страдание. Тук, струва ми се, може да се говори за страдание от загубата на личен комфорт, материален или душевен,...." и т.н.
––––––––––––––––
Трудно мога да сравня загубата на "нещо" със загубата на "някого". Загубата на "нещото" би могло да предизвика известен дискомфорт... но загубата на някого се нарича скръб и тя не е въпрос на избор, а на абсолютно унищожителна емоция, която не отнасям към срещаните случаи на "многострадалната Геновева" и излишните драми по счупения нокът. Описаното в тази част на есето отнасям към трагедията на засегнатото его, което е страдание, ако точно този термин е за предпочитане. Изключвам скръбта от загуба на човек.
Относно другото в "Еклесиаст" е казано достатъчно... най-вече, че има време за всичко.
Хубаво е, че сте започнали с цитат на Харуки Мураками. -
"Болката е неизбежна, страданието е по избор." И може би - смехът е неизбежен, щастието е по избор. Има моменти в които, човек ще се засмее, дори, когато е нещастен. Но щастието до голяма степен е избор. Избор да бъдеш благодарен за това, което имаш. Темата е необятна. Есето много приятно.
-
Смеха също не винаги води до ощастливяване. Има ироничен смях, има подигравателен смях, има хихикане, тези форми не правят всички щастливи, На детето например, когато му се подиграрават, че няма последния модел телефон, могат да доведат до травми.
Човек не може да страда вечно, както и не може за се смее вечно. Нормалния здрав човек реагира адекватно на всички емоционални състояния. Не е нормално да се страда прекомерно за дребни неща, също не е нормално да се смее на тъжни. Тук опираме до житейския опит. Хората с малък житейски опит са склонни да преувеличават и трагедиите и радостта. В течение на живота, ако помъдреят, ще могат да оценяват важното от неважното. Ако не успеят, то ще грешат и ще имат негативна реакция от околните за поведението им. -
vega666 (Младен Мисана), благодаря ти за качественото включване! Коментарът ти ми дава допълнителна храна за размисъл. Хубава вечер от мен!
-
Поздравление за качественото есе, Моргиана!
Права си - темата за страданието е необятна. Щастието - като висше психическо удовлетворение и страданието - като духовно измерение, са сякаш двата полюса, на нещо много трудно за осезаване. Ако целта на живота беше щастието, то тя щеше да е постижима. Но не щастието, а ПРОГЛЕЖДАНЕТО е истинската цел. От друга страна страданието на Иисус на кръста ражда едно ново духовно измерение в нас. Без нашата малка Голгота и без нашето лично разпятие просто ще си останем животни за заколение в триизмерното пространство. Страданието по повод незначителни неща ни принизява още повече до най-низшия манас. Такова страдание е вредно и не ражда плодове.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
