За страданието и смеха

"Болката е неизбежна, страданието е по избор."

Страданието  е нещото, което човек  умее най-добре, като че ли, понеже бива съпътстван от него още от раждането си. Освен от  физическа болка и дискомфорт,  то може да бъде предизвикано и от неудовлетворени желания и представи. Сещате се, че такива не липсват през целия ни живот. Т.е. става въпрос за емоционално или, както го наричат  - душевно страдание. Човек желае,  стреми се към нещо, но по една или друга причина това нещо се оказва недостижимо за него, или пък, когато го получи - не такова, каквото си е представял. Ето, че имаме страдание.Оказва се, че главното преживяване на човек е преживяването за ограниченост, което се явява и основна причина за страданието. Чувството за загуба, на нещо или някого, също може да предизвика страдание. Тук, струва ми се, може да се говори за страдание от загубата на личен комфорт, материален или душевен, защото, да не се лъжем, човек е свикнал да живее с чувства на притежание, независимо дали става въпрос за притежание на предмети, хора или интелектуални и духовни постижения. Мен обаче, винаги ме е учудвало издигането  в култ на страданието. Религиите  в най-голяма степен са допринесли за това с техните жития на светци, които непрекъснато ни навират в очите. А и всички сме чували например глупостите, че страданието облагородявало. Ами не е така! В известна степен може и да смирява донякъде човешката лакомия и егоизъм, но веднага щом отмине ( нищо не трае вечно), човек възвръща предишния си облик и в нередки случаи негативните му качества не само се усилват, но и към тях се прибавя солидна доза цинизъм. Да не забравяме и завистта (как така само аз страдам, а другите - не!) и гадничкото желание да предизвикаш страдание и у някой друг (за да не бъдеш сам). Така че, в страданието няма нищо благородно и то в никакъв случай не те прави по-добър, в повечето случаи даже напротив!Може единствено да те подтикне към определени действия, целящи да внесат някакви подобрения в живота ти, за да можеш за в бъдеще да избегнеш подобни негативни преживявания. 
А за хората, изживяващи се като вечните жертви, със сигурност могат да се изпишат тонове научни трудове, ако въобще си заслужават усилието. Те просто потвърждават тезата, че на страданието се отделя толкова внимание,  именно защото от него могат да бъдат извлечени солидни количества дивиденти. 
Както се забелязва, в темата акцентирам върху нефизическото страдание. Но, има теории, че физическото състояние влияе върху емоционалното/душевното, както и обратното. Т.е. те са взаимно свързани, както и повечето неща. Почти нищо (или нищо) не съществува само за себе си.
В тази връзка можем да се запитаме дали смехът, който се смята за олицетворение на щастието, не е породен от страданието. Т.е. не е ли той другата крайност или е просто другата страна на една и съща монета? Има различни видове смях, както знаем. Весел и безгрижен, невинен, ироничен, подигравателен, освобождаващ, съжалителен, жесток, добродушен, смях през сълзи и пр. и пр. ... Т.е. минаващ през цялата гама от човешки емоции. Смятам тук да се спра на най-чистия вид смях - веселия и безгрижния, защото за всички останали видове може да се каже, струва ми се, че са породени от страданието, т.е. негово следствие и в известна степен средство за превъзмогване. Виж, за истински веселия и неподправен смях, това не може да се каже. Той е като самороден бисер, уникален талант да виждаш смешната страна на живота и да ѝ се отдаваш без остатък. Има поговорка, че който се смее зло не мисли и това се отнася именно за този вид смях. За него съм съгласна, че те прави по-добър човек (поне докато се смееш) и в този смисъл  те облагородява. Кара те да не вземаш прекалено насериозно нито света край теб, нито себе си. Прави те по-силен и уверен, а и е къде по-леко и приятно да минаваш с усмивка през живота. :) 
Сега, друг е въпросът дали бихме познавали смеха, ако не познавахме страданието  и дали бихме го ценяли толкова...
Ще ми се да вярвам, че смехът би бил възможен и без страданието . И ми се ще култът към страданието  да бъде заменен от култ към смеха! Там, където има смях, няма страх, а от страха произлиза цялото зло, към което причислявам и страданието. Би било чудесно да има училища по смях, където да ни учат да виждаме смешното дори там, където сега ни се вижда немислимо и смятам, че от това животът като цяло на всички ни, може само да се подобри. Ползите за здравето ни (физческо и душевно) също ще бъдат огромни!

PS - Темата е необятна и това кратичко есе няма претенциите за всеобхватност,  както и въобще никакви претенции.  🙂