За свободата
(Малко припомняне на човека за света)
Сами си поставяме окови, защото не можем да си представим, че е възможно да се реем свободни в пространството. Времето е един от многото ограничаващи ни фактори и всяко нещо, създадено от човека, всяка една култура ни откъсва повече от свободата, за да ни подчини на свят, който не винаги удовлетворява копнежите на душата. Но колкото повече навлизаме в него, толкова по-трудно можем да си представим, че е постижима пълна свобода.
Още от деца мама и татко започват да ни въвеждат в установения ред - тук, в този свят - и очакват от нас да кажем първата си думичка, която е плод на многократното повтаряне на иначе безсмислените за бебето срички „ма-ма", които детето в последствие, благодарение на вродения си човешки инстинкт, започва да изговаря. После се учим да възприемаме действителността, да виждаме цветовете или по-скоро да научаваме, че червеното е червено, а ябълката - ябълка, което с течение на времето се натрупва в основната база дан ...