http://www.youtube.com/watch?v=pUsy5w99fAk
За сълзите в очите на това дете, трябва да бъдем убити... Разпънати, но не като Христос там на кръста...
За сълзите в очите на това дете трябва да плащаме своята кървава лепта до последния дъх на жалкото ни съществуване.
За сълзите в очите на това дете трябва да целуваме неговите нозе и ръце и да пием сълзите му... до дъно...
За сълзите в очите на това дете трябва да бъдем убити, с камъни, като кучета - макар че и те вече се убиват хуманно (да ме прощават всички природозащитници)...
За сълзите в очите на това дете... толкова да ми е трудно да говоря. Та аз самата се давя в неговите сълзи... А неговата болка е засегнала в гърлото ми и ме дави, и боли...
..."майките вече не са това, което бяха"... Това дете ще е белязано до края на живота си заради тази нова истина.
Тази жена трябва да бъде разкъсана, заради заканите за убийство, треперещите детски колене, заради напиканите детски панталони и тая болка, която струи от това дете.
Тази жена не заслужава това дете. Не заслужава нито сълзите му, нито мъката му, нито болката и ужаса в невинните му очи...
Тази жена не заслужава никое дете. Не заслужава да бъде наречена "Мама". Не заслужава да бъде обичана. Не заслужава и радостите, които може да ти даде едно дете...
На такива майки ще кажа... Майки, не раждайте. Не мъчете децата си! Не е хубаво, не е модерно, а и пари не се изкарват от това. Майчината професия е платена, но платежните средства са други.
В България децата се дават по презумпция на майката... Та това дете няма майка...
Запомнете очите на това дете... И нека те да ни служат за наказание и да се връщат в кошмарите ни всекидневно...
Запомнете болката на това дете... Защото тази болка е причинена от болното ни общество...
Запомнете треперещия глас на това дете и реакцията му дори и при споменаването на думата МАМА...
А от лицето на това дете животът няма да изтрие нито ужаса, нито болката, нито обидата...
Спете спокойно, деца...
А възрастните - ПРОКЛЕТИ ДА СА ТЕ!
© Диана Димитрова Todos los derechos reservados