Виждаш ли как се усмихва морето? Ето, пак! Показа белите си зъби и с устни от вода си ги прибра. И после пак... Продължава да се усмихва. А видя ли гларусите? Нарисуваха те. С нежни бели тела върху ситния пясък. И пясъкът се оцвети в бяло - за да прилича на теб. За да има твоята красота.

Виж! Мидите разтвориха самата си сърцевина, за да ти покажат перла. За да се огледаш. Да се почувстваш още по-богат.

Скалите засияха. С лъчи като слънчевите. Отразиха светлината и ме ослепиха. Все едно - за тях бях сляпа. Но теб видях.

Видях те още във съня си, много отдавна. Видях очите ти, видях косите ти. Вятърът те разроши, но луната с меки пръсти оправи къдриците ти. Звездите се отразиха в твоите очи.

Ти си необятен като вселена.

Ти си нежен като водата около босите ми нозе.

Ти си мил като лъчите, които безспирно галят телата ни.

Твоето сърце е голямо като морето - пълно е с безброй вълнуващи неща...

Да, сънувах те. Преди да ослепея. Но сега те чувствам, че си тук, до мен. Присъствието ти ме кара да се чувствам жива, под погледа ти мисля, че мога да летя. Виждам се как  политам нагоре, за да оправя косите ти; после приветствам гларусите с радостен вик.

Нагоре, нагоре!

Луната ме огледа и ме поздрави.

Слънцето една сълза изтри и ме погали.

Летя към хиляди звезди...

...Това са твоите очи! Открих!

Не съм сляпа!

Аз просто съм потънала в очите ти.