Вървя по улиците, без път, без цел, не зная къде да отида. Копнея за онова вълшебно детство,което никога при мен не ще се върне.Но изведнъж, не по моя воля, краката ми ме понасят към едно приказно място. Попадам в градина, чийто ухание не бих могла да сравня с ничие друго. Градина, пълна с благоуханна наслада и приказна красота. Вълнение обля цялата ми душа пред тази покоряваща гледка. Пристъпих няколко крачки напред и съзрях в далечината една обкована със злато и поръсена с цветен прашец врата. Побързах да отида да я разгледам отблизо и когато докоснах леко дръжката, вратата се отвори и аз останах изумена. Стоях, взирах се и не знаех какво да правя. Да влезна ли вътре, или да не? Накрая любопитството ми надделя и влязох вътре. Не! Не мога да ви опиша какво видях там. Нещо необятно, величествено и красиво. Пред мен се простираше огромна и неизмеримо висока, сякаш до небето, стая. Почувствах се като главна героиня във вълшебна приказка. В стаята имаше много деца, огрени от лъчите на слъ ...