За това са приказките...да те измъкнат от приказките, за да разбереш, че си човек

Вървя по улиците, без път, без цел, не зная къде да отида. Копнея за онова вълшебно детство,което никога при мен не ще се върне.Но изведнъж, не по моя воля, краката ми ме понасят към едно приказно място. Попадам в градина, чийто ухание не бих могла да сравня с ничие друго. Градина, пълна с благоуханна наслада и приказна красота. Вълнение обля цялата ми душа пред тази покоряваща гледка. Пристъпих няколко крачки напред и съзрях в далечината една обкована със злато и поръсена с цветен прашец врата. Побързах да отида да я разгледам отблизо и когато докоснах леко дръжката, вратата се отвори и аз останах изумена. Стоях, взирах се и не знаех какво да правя. Да влезна ли вътре, или да не? Накрая любопитството ми надделя и влязох вътре. Не! Не мога да ви опиша какво видях там. Нещо необятно, величествено и красиво. Пред мен се простираше огромна и неизмеримо висока, сякаш до небето, стая. Почувствах се като главна героиня във вълшебна приказка. В стаята имаше много деца, огрени от лъчите на слънцето, които преминаваха без затруднение през величествения, стъклен таван. Цялата огромна стая беше в розово и жълто - цветовете на детската фантазия. Изведнъж се почувствах дете.Сякаш се върнах в онова тъй бленувано за мене детство. Копнеех за онова вълшебно детство, с гореща ласка то да ме прегърне. И ето,че съм вече там - в детството. Един свят, до болка познат за мене, но вече изживян. Огледах се наоколо и съзрях на една от огромните стени хиляди детски лица да ми се усмихват. Това беше стената на спомените, снимките на всички деца, които са изживели своето детство на това необичайно място. Замислих се и установих, че всички деца са били на приказното място. Във въображението си те са го рисували още по - омайно и завладяващо детската душа. Исках да остана в тази приказка, но знаех, четрябва да продължа напред. И пред мен се откри света на възрастните - спокойни и уравновесени хора, изпитващи безкрайно добри чувства към своите деца. Не исках да стоя дълго в тази приказка, защото вече трудно помнех своята възраст и същност. Но през това време, прекарано във вълшебства, аз узнах най - важното - че съм човек от плът и кръв, а не измислица от приказките. Затворих и последната врата зад себе си. Вече бях в реалността. С облекчение осъзнах, че искам да поема пътя на своето развитие, а не да се връщам в миналото. Изживяването беше неповторимо, но аз трябва да намеря своето място в реалния живот.Попаднах в една приказка, която затвори вратата на истината и ми помогна да разбера, че съм човек.Отново ускорих крачките си по същата улица, на която вървях преди да попадна във вълшебната приказка. Но беше по - различно - вече знаех къде отивам.