Началото на навлизането ни в света на живите не е свързано с договорно отношение, в което при неспазване на клаузите да биваме съдени от върховенството на някое величество. Животът е малко по- различен от функционирането на едно акционерно дружество. И въпреки това общността, която обитаваме, няма как да бъде структурирана без правила, закони, разпоредби, но, разбира се, в качеството си на предпазващи от садизъм, чудовищност, деструктивност (макар че историята помни много примери на подобни поведения независимо от съществуването на цивилизована законодателна рамка) или иначе казано, в качеството си на съхранение на човешкия вид и пространството, което се създава около неговото съществуване.
В този текст ще говоря обаче не за етика, религия и догматизъм, а за личностовото функциониране и животът в калъпа на "трябва". Ще се опитам да опиша посоката на мислите и изводите, до които стигнах в последните няколко седмици, произтичащи от това ръководство.
Изхождам от принадлежността, без която ...