Случи се. Въпреки непопулярното говорене по въпроса, ето, че и нашите политици заговориха за война. Макар необявена, с неясен противник, цели, средства за водене, мащаби и време, президента и премиера заговориха упорито за въоръжаване, конфронтация и налагане на собствени приоритети и интереси. Термина „Общоевропейска сигурност“ бе заменен от Стратегически интереси и силово налагане на един или друг приоритет. Дори и малките ученици знаят, че когато защитаваш интересите си със сила, това неминуемо води до конфликт, чийто изход никога не е ясен. Това, което добре знаят учениците още, е че колкото по-бързо реагираш, толкова по-голям шанс имаш да излезеш победител в конфликта.
Макар воденето на една пълномащабна война да не може да се сравнява с училищно сбиване, то не е зле да си припомним болезнените уроци от последното. Само тези, които не са удряли чужд череп с невъоръжена ръка не знаят колко болезнено може да бъде това усещане за удрящия. Не рядко се стига и до сериозни контузи на ръ ...