Случи се. Въпреки непопулярното говорене по въпроса, ето, че и нашите политици заговориха за война. Макар необявена, с неясен противник, цели, средства за водене, мащаби и време, президента и премиера заговориха упорито за въоръжаване, конфронтация и налагане на собствени приоритети и интереси. Термина „Общоевропейска сигурност“ бе заменен от Стратегически интереси и силово налагане на един или друг приоритет. Дори и малките ученици знаят, че когато защитаваш интересите си със сила, това неминуемо води до конфликт, чийто изход никога не е ясен. Това, което добре знаят учениците още, е че колкото по-бързо реагираш, толкова по-голям шанс имаш да излезеш победител в конфликта.

Макар воденето на една пълномащабна война да не може да се сравнява с училищно сбиване, то не е зле да си припомним болезнените уроци от последното. Само тези, които не са удряли чужд череп с невъоръжена ръка не знаят колко болезнено може да бъде това усещане за удрящия. Не рядко се стига и до сериозни контузи на ръката му, чийто кокалчета са далеч по-деликатни от коравия и дебелостен череп. Затова всички участници в един конфликт гледат да се въоръжат и то подобаващо.  

Въоръжава се и българската държава, но за сега е успяла да купи само един двигател за единствения ни руски изтребител и затова той се върти само в кръг. Добре, че територията ни е сравнително квадратна, та не излиза много от териториалното ѝ небе. Ако трябва да погледнем сериозно на бъдещите заплахи, то неминуемо трябва да отчетем ниската боеспособност на армията ни. Или почти пълната ѝ липса. Не мога да се сдържа и тук ще кажа още една смешка, която обаче отразява доста точно тая боеспособност. А тя е, че ако половината ни армия е бременна, то другата половина е заета да епилира краката си. Факта, че сме сключили договори с други държави да защитават териториалната и въздушната ни цялост не бива да ни успокоява. Това са други държави и ако пламне и тяхната черга, то едва ли биха дошли да гасят първо нашата. Също не бива да ни успокоява и мита за храбрия български войник отпреди век. Костите му отдавна лежат под Паметника на незнайния войн под торта на хиляди букети, венци и майчини сълзи. Вечна му памят!

Днес реалностите са други и света е все повече жаден за кръв и за мъст. Причините за тая жажда тук няма да разглеждам. Само ще отбележа, че ако доскоро те изглеждаха имагинерни и лесно преодолими, то днес все повече се налага мнението, че сблъсъка е неизбежен. Трудността на ситуацията идва от многопластовостта на наслагваните напрежения, голямото количество на участващите страни и разнобойността на интересите им. Всички тези процеси са добре представени в умален вид в един настоящ конфликт. Никой не знае колко страни участват във войната в Сирия, гражданска ли е тя или сблъсък на глобални интереси. Към преодоляване ли върви, или към задълбочаване и въобще за какво става дума, мамка му!? Това, от което най-много ме е страх е, че и в един бъдещ глобален конфликт ще се мултиплицира една такава кървава неразбория в която всеки ще иска да защити своя интерес и да извлече едни бъдещи ползи за себе си и нацията си. Всичко това би било добре, ако не отчитаме какво е положението на националното самосъзнание в много от застрашените държави. Един такъв конфликт много лесно може да се изроди в личностни саморазправии и търсене на кървави реванши.

Вероятно мнозина биха ме упрекнали в песимизъм и черен фатализъм. Други биха се възползвали добре от една глобална патаклама и само си мечтаят за нея. А на трети въобще не им пука, щом е пълен търбуха. Аз уважавам всичките, но това не ме прави по-спокоен и щастлив.

Тук щях да приключа писанието си , но видях последната дума от заглавието. Меката сила и това, което символизира тя. Когато чуя за мека сила винаги се сещам за силата на водата. Оная, жизнено важна, бистра, понякога буйна, друг път нежна и топла субстанция без която го няма живота. И която е носител и причинител на най-трайните промени, невъзвратимите резултати. Най-голямата и непреодолима сила. Мисля, че ако сме устояли до сега, като нация, то е защото сме носители на тая сила, защото, като водата сме устоявали на всички промени и катаклизми, на цялата световна жажда за власт и себичност.  Едва ли са много народите, които като българите са способни на търпение, упорство и бих искал да кажа – последователност. Затова сме просъществували и ако продължим да бъдем вещи носители на тая мека сила, ще ни бъде!