За всички,които понякога са се чуствали така!
Тръгвам си оттук,и никой няма да ме спре. Никой няма да бъде до мен и да каже "обичам те". Никой, нищо, никога! Изпълнена съм с болка и не знам как да я преодолея, не знам дори кога ще свърши това безкрайно мъчение.Толкова ли много сгреших? Защо съм тук?! Много ме боли, иска ми се да се нараня, за да заменя тази болка, която изпитвам в сърцето си. Животът е една голяма каша, която те изправя пред хиляди, хиляди трудности и ужасни моменти, в които не знаеш какво да правиш, какво да мислиш, къде да отидеш, на кой да разчиташ.
Чуствам се сякаш не принадлежа към този свят и не знам какво да направя, за да открия своето място. Лутам се безцелно и не знам накъде отивам. Няма кой да ми помогне, няма кой да ме спаси: аз съм сама, изправена пред себе си. Сякаш живота ми, една празна бяла стая, от която не мога да избягам. Боли ме толкова много от това, че не мога да намеря спокойствие.
© Или Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
колко ми е познато...до болка.
-
Много е страшно като стане така...ако бях анонимна тук щях да ти кажа,че антидепресантите са единственото спасение,но понеже не съм ще ти кажа,че любовта минава...като грип,само че малко по-бавно и се лекува.....само с омраза!
-
Харесва ми написаното. И ми е доста познато. Браво!
ПП: Никъде не се споменава за самоубийства!
-
Ами и у мен събуди познати чувства затова ти казвам браво и 6! Продължавай напред с вдигната глава и не посволявай на болката да те сломи
-
а не аз нямах това предвид :D не съм тръгнала да се самоубивам :D:D хахха това му е лошото като напишеш нещо,после го тълкуват толкова погрешно :D
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
