Беше първият учебен ден. Тя се присъедини към останалите на двора. Беше щастлива, чувстваше се променена, преизпълнена с надежда. Знаеше, че това е първият ден от новия и живот. Силите в нея напираха и преливаха. Чувстваше се даже и мъничко красива. Проправяше си път през множеството. Вървеше с високо вдигната глава и от време на време лицето и се озаряваше от една усмивка, отправена към познатите лица. Най-накрая откри приятелките си, прегърна ги и забъбриха заедно. Когато обаче я попитаха какво е правила лятото, тя само тръсна глава и каза “нищо особено”
Истината обаче бе, че това лято тя бе преживяла твърде много, повече, отколкото можеше да понесе. Бе загубила любовта, приятелството. Бе платила твърде висока цена, за да се отърве от това, което не харесваше. И точно, когато си мислеше, че ще остане сама, до нея бяха трима човека. За повечето хора това е твърде малко, но за нея те бяха всичко. Чувстваше се наистина щастлива, защото най-после беше открила приятелката, от която се нуж ...