Забързани, забравяме

    Понякога,  улисани в сивото ежедневие забравяме, че и този ден ни е даден, за се насладим. Този ден ни е подарен от съдбата, за да му се порадваме, за да се усмихнем и да усетим, колко красив всъщност е живота. Да вземем това, от което имаме нужда - само трябва да се протегнем с ръка и да вземем правилното нещо - онова, което ни се полага! Все едно стоим пред дърво с много плодове, минаваме покрай него всеки ден, но не го забелязваме... Подминаваме го забързани, защото нямаме време!

  За какво бързаме, за какво?! Не е ли по-добре да спрем за малко, да му обърнем внимание, да се порадваме и да вземем по един плод! Да го видим с очите си, да го приемем с душата си и да го запазим в сърцето си! Като позволим да бъде винаги с нас, защото този плод е нашата сила - този плод е нашата вяра, нашата надежда ! Този плод те кара да се чувстваш уютно. Изпълва те с радост, отваря широко очите ти, за да погледнеш и усетиш всичко хубаво около теб, всичко истинско! А истинското съществува, то е в теб - просто чака момента, който ще си позволиш да го изживееш!