Залез
Залез без изгрев.
Или обратното.
Минаха доста години. Но спомена остава. И се връща неочаквано тогава, когато не очакваш, или не искаш да си спомняш.
...
Не се познавахме. И никога не се бяхме срещали.
Бяхме самотни. Но не бяхме сами...
Тя дойде със залеза.
И остана до изгрева.
После си тръгна...
Без да разменим дори и една дума.
И повече не я видях. Остана усещането за нещо толкова лесно спечелено и още по лесно изгубено.
После...
Дълго време харесвах залезите. И ненавиждах изгревите...
Сега ми е все едно. Харесвам и двете природни явления. Без никакво значение какви са
.
Но се питам – Тя дали си спомня? И кое от двете харесва повече???
© Dimitar Ikimov Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодарско, Митов! рядко надниквам тук. но когато надникна, все има нещо, което ме изненадва неочаквано.
-
Димитър, твоето днешно посещение при мен ме накара та те посетя! Харесах твоя изповеден стих! Една звездичка за спомен ти подарих!
-
и тя навярно същото се пита..
-
благодаря, Силвия. поезията не е за всеки...
-
Прилича ми на поезия, харесах.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
