Залез
Залез без изгрев.
Или обратното.
Минаха доста години. Но спомена остава. И се връща неочаквано тогава, когато не очакваш, или не искаш да си спомняш.
...
Не се познавахме. И никога не се бяхме срещали.
Бяхме самотни. Но не бяхме сами...
Тя дойде със залеза.
И остана до изгрева.
После си тръгна...
Без да разменим дори и една дума.
И повече не я видях. Остана усещането за нещо толкова лесно спечелено и още по лесно изгубено.
После...
Дълго време харесвах залезите. И ненавиждах изгревите...
Сега ми е все едно. Харесвам и двете природни явления. Без никакво значение какви са
.
Но се питам – Тя дали си спомня? И кое от двете харесва повече???
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Dimitar Ikimov Все права защищены
