Защо не мога да превъзмогна себе си, сърцето си и всички тези мисли, чувства и спомени, които непрестанно ми напомнят за теб? Защо, въпреки всички усилия, които положих и продължавам да полагам изникваш в мислите ми навсякъде и по всяко време – без да питаш какво всъщност ми причиняваш с това? Защо не ти стигат сънищата в нощта, които винаги са били твои? Защо трябва сърцето ми да се свива всеки път, щом си помисля за теб? Защо казват, че времето лекува, когато аз се чувствам както в първия ден, в който вече те нямаше? Защо след като не говоря с теб, не питам и не споделям с никого за теб и за това, което става вътре в мен, ти си тук? Защо си тук, когато всъщност те няма? Защо страхът от теб е толкова голям? Защо не мога да ти кажа всичко това? Защо след като веднъж те допуснах до най-съкровенните кътчета на сърцето си, ти остана и вече нищо не е в състояние да те изтръгне оттам? Защо само ти можеш да се докоснеш и да предизвикаш всяко чувство в мен – любов, омраза, вяра, радост, болка ...