Защо Коледа?
И наистина защо?
Нашето вътрешно усещане ясно ни подсказва, че животът ни тук - на Земята, е само едно временно състояние, при което нещо пребивава в телата ни. Нещо, което няма и не може да има отношение към тях. Това всеки един от нас, обладаващ елементарна чувствителност, е осезавал. Затворете за миг очи и си представете, че извън вас е само море от мрак - топъл мрак, в който сте потопени. За всеки случай запушите предварително ушите си с оропакс /восъчни тапи, които максимално ги уплътняват/. Така звук няма да ви достига и концентрацията ви ще бъде максимална. И тогава ясно ще почувствате, че тази вселена просто я няма, а вие сякаш сте я създали с някакъв оператор за реалност, който, обаче, е в състояние да създаде по принцип всичко, което фантазията ви е способна да предложи, стига да я имате. Така ще постигнете пълен синтез между рационално и ирационално и на самата граница между тях ще лежи онова, което наричат Истина. Хората, почти не си служат с рациото, седалище на което е лявото полукълбо. Затова един Шерлок Холмс със своя дедуктивен метод, или един Еркюл Поаро, им създават усещане за фойерверк предлаган от "малките сиви клетчици". А всъщност те и двамата са същества с ограничена фантазия. Истинската фантазия живее в най-високите кули на най-призрачния приоблачен замък. Тъй наречените гении са същества, които са се сдобили, вероятно по чиста наследствена случайност, с нищожни количества фантазия в повече от редовите хора. Но това е напълно достатъчно, за да изглеждат те в очите на останалите свръхестествени и надарени личности.
Не зная дали Юнг се е произнасял за тази страна на човешката природа, но тя проявява един съвсем отчетливо виден феномен - способността да предпочита да живее в измислени, отколкото в рационално изводими светове. Може би така хората се опитват отново да се завърнат в детството и да влязат в някоя разтворена шарена детска книжка с хубава приказка, в която вълшебник твори чудеса. Психолозите имат думата да изяснят дали това не е просто опит за бягство от този свят, тъмните води на който ни заобикалят като постоянна заплаха. Или пък е отчаян опит за реанимиране на заглъхващата фантазия, неизбежно следствие от закърняването на тимусната жлеза. Тази фантазия е изключително силна у детето и рациото е смърт за нея. Така или иначе хората независимо от разликата в пол, възраст и занятие са склонни да приемат с лека ръка скандинавските митологии за дядо Коледа, пристигащ със своята шейна и раздаващ подаръци пред коледната елха. И всичко това съчетано с друга една митология - тази за Рождество на датата 25 декември. Ще кажете - какво лошо има да празнуваме масово. Не е ли това една прекрасна традиция, която обединява немалка част от човеците и ги прави по-добри за цели седем последователни дни. Всеки се нуждае от тези седем дни годишен отпуск на нравствеността и традицията ни ги осигурява. Нещо като отпуск от митарствата на блудстващия ни дух през по-голямата част от оставащото време. Макар че ми е трудно да приема как след един четиридесетдневен по продължителност християнски пост /чийто прототип е този на Христос в пустинята/, изведнъж някои още на 25-то число колят бедното прасе и го поглъщат с нечувано лакомство. Не е ли това още по-голямо свинство, отколкото ако въобще не се бяха подлагали на подобен пост? Чувал съм дори и "високонравственият" аргумент, че именно благодарение на коледните празници и на това прословуто заколение, домашните прасета биват отглеждани, а в противен случай просто нямаше да бъдат развъждани за живот. Не е трудно да съобразим, че може би и с нас една по-голяма и висшестояща сила би могла да постъпва аналогично. Нека поне на този светъл християнски празник си зададем този въпрос и да поразсъждаваме, макар и за кратко, над него.
А иначе, честито Рождество на всички и нека се порадваме на дядо Коледа и неговите животворни подаръци!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
