Виждам те в тъмнината как се криеш зад дърветата. Чувам как дишаш тежко, сякаш пронизан от нож. Търсех те да ти помогна, но така и не те открих. Ти имаше нужда от помощ, но се скри и аз не успях да те видя отново. Пак отидох при нашето езерце и мечтаех над него. Виждах в него как двамата танцуваме сами насред замъка и никой не ни прекъсва. Тогава една сълза капна и всичко изчезна. Твоят образ пак се скри там-дълбоко в езерото и даже не викна за помощ. Аз те разбирах, но ти мен-не. Аз те обичах но ти мен - не. Имам нужда от теб в сърцето си. Без тебе там е пусто и сухо. Дори ветровете в душата ми утихнаха, щом разбраха, че си си тръгнал. Търсех те зад храстите. Търсех те в небето, но ти не се появи. Търсех те в сърцето си, но и там те нямаше. Беше прекалено зает със себе си и дори не разбра, че и аз съм тази, нуждаещата се от помощ и най-вече от любов. До сутринта притисках към сърцето си камъчето, подарено от теб, но на сутринта го хвърлих в езерото. Потъна надълбоко, както ти потъна. Разбрах, че не си ми нужен, но сърцето ми не искаше да го приеме. Сега то от болка ме напусна и тръгна да те търси. Дано да те намери. Не се връщай при мен. Достатъчно разби във мен. Любовта вече не ми е нужна. Заради теб останах без сърце и душата ми се готви да ме напусне - всичко това само заради теб! Обещаха ми да се върнат, щом те намерят, но ти не се връщай при мен! Ти така и не преоткри любовта ми! Ти така и не разбра колко те обичах!



Посветено на най-добрата ми приятелка - Веси