Защо си отиде?
С теб заспивам, с теб се събуждам, оглеждам се в празното си сърце и там пак си ти -онзи твой поглед - мил и любящ.
С кой ли ще живея сега, когато теб те няма? Как да започна всичко от начало като ми е толкова трудно? Как да спра да виждам лицето ти, което ме гледа с онези хубави очи?
Вече няма за какво да живея. Нямам желание нито да се смея както преди, нито да се веселя с приятели. Нямам желание за нищо. Всичко ми напомня за теб, навсякъде виждам лицето ти и името ти. То е запечатано в сърцето ми.
А защо те обичам? Защото ти си всичко, което аз не съм, защото когато съм тъжна, ти си този, който ме кара да се усмихна, защото колкото и да ти е труден характерът ти, си много добър човек. Опитвам се да си спомня как съм живяла без теб, но не мога. Не искам просто да съществувам, искам да принадлежа на някого - на теб! Искам, когато се събудя да знам, че ме обичаш и твоята любов е по-силна от всичко на света. Аз непрекъснато си спомням за теб, за нас, за нашите мечти, за м ...